Да падат ли глави в
Спешна помощ, здравното министерство и НЗОК, или да не падат. Това е въпросът.
Забатачи ли се нещо в държавата, я някое бебе ще извадят от фризера и
целокупният народ ще скочи срещу докторите, я нечие досие ще изпадне отнякъде.
Това с досиетата вече е
играно много пъти, така че не хваща дикиш.
играно много пъти, така че не хваща дикиш.
Виж, здравеопазването е
друга работа, защото рано или късно всеки опира до него. Затова и всички сме
чувствителни на тема доктори, болници, спешна помощ, дефибрилатори... Едно е,
когато чуеш, че някой си непознат чакал, чакал линейка, и не я дочакал. Друго
е, когато 80-годишната ти майка падне и си счупи крака или 6-месечното ти бебе
вдигне температура 40 градуса. И линейката пак я няма. Тогава по неволя взимаш
присърце проблемите на родното здравеопазване и ставаш по-компетентен от самите
здравни работници, както ги наричаха някога. Дали си прав, или не, е друг
въпрос, важното е да се изкажеш. У нас всеки разбира от медицина, политика и
журналистика...
Всички говорят, никой
нищо не прави - такъв е нашият балкански синдром. Проблемът със Спешна помощ,
който сега се нищи навсякъде, не е от днес и от вчера, а от двайсетина години,
откакто от службата само се реже, а нищо не й се дава. Това го правеха всички
правителства. Особено допринесоха годините на несполучливата здравна реформа,
плодовете на която тепърва ще берем. Да не говорим за смяната на здравни
министри през ден - те май се оказаха на най-проветривото място в държавата. И
сега някои искат главата на д-р Таня Андреева , въпреки че тя единствена се
опита да направи нещо в системата на спешната помощ - вдигна заплатите с 10% от
1 януари т.г., а разработената Стратегия за развитието на Спешната медицинска
помощ е внесена в парламента, но на кой ли му е до нея...
Така с дружни усилия се
стигна до положението близо двумилионна София да разполага с 57 годни за работа
линейки, голяма част от които си стоят на паркинга, защото за тях има... 11 до
15 екипа на денонощие. Е, возилата не са съвсем без работа - понякога ги
ползват като частни таксита за превоз на болни, даже и на мебели. Тук ще
вметна, че превоз на болен"от легло до легло", т.е. с пренасянето по
стълби, коридори, дворове от специализирана фирма струва 50 лв. в едната
посока. То в другата може и да не потрябва... Ама ако не те приемат в болницата
и си жив, за връщането броиш още 50 лв. Иначе щатове за спешни лекари има -
цели 189 са, но са заети само 99. Нищо чудно, при стартова заплата 650 лв. за
начинаещ лекар, до 850 - за доктор с две специалности, много часове
извънредентруд, псувни и юмруци. Затова пък на всеки лекар се падат по 100 души
администрация, писа в. "Труд", а чистачките и охранителите понякога
вземат в пъти повече от медиците. Да не говорим за шефовете. Не че имаме нещо
против труда на техническия персонал, ама работата съвсем е заприличала на
"болен здрав носи".
Оказва се, че
румънците, с които се имаме "на една нога", са си решили проблема.
Човекът, измислил и изградил тяхната система за спешна помощ - румънският
доктор с палестински произход Раед Арафат, беше в България и изнесе
презентация, която можеха да чуят всички, които имат уши. Срещна се и със
здравната министърка. Лошото е, че за да се осъществи неговият модел, са нужни
35 млн. евро - толкова поне е струвало в Румъния. Не е чак толкова много, като
знаем за какви глупости се пръскат пари. Едно от нещата, които бързо можем да
направим, е най-после да узаконим статута на парамедиците. Какъв е смисълът да
завършват курсове, след като в момента никой няма право да ги назначи на
работа, понеже такава професия де юре не съществува? Могат да се стимулират
младите лекари да постъпват в спешната помощ, като се облекчат условията за
специализацията им например, а също и специализантите да дават дежурства срещу
добро заплащане. Има много какво да се направи, стига някой да има желание.
Столичната "Бърза
помощ", както я знаят хората, е създадена през 1935 г. Откъдето и да я
погледнеш, тя си е 79-годишна баба, която има нужда от рехабилитация и добра
дума, а не от заколение и хули. Защото не е виновна, че е стара и немощна. На
спешната помощ й трябва помощ!
В „Седмичен Труд”
Славяна Манолова
Няма коментари:
Публикуване на коментар