Translate

четвъртък, 5 юни 2014 г.

Как ще ги стигнем румънците?


Да падат ли глави в Спешна помощ, здравното министерство и НЗОК, или да не падат. Това е въпросът. Забатачи ли се нещо в държавата, я някое бебе ще извадят от фризера и целокупният народ ще скочи срещу докторите, я нечие досие ще изпадне отнякъде. Това с досиетата вече е
играно много пъти, така че не хваща дикиш.
Виж, здравеопазването е друга работа, защото рано или късно всеки опира до него. Затова и всички сме чувствителни на тема доктори, болници, спешна помощ, дефибрилатори... Едно е, когато чуеш, че някой си непознат чакал, чакал линейка, и не я дочакал. Друго е, когато 80-годишната ти майка падне и си счупи крака или 6-месечното ти бебе вдигне температура 40 градуса. И линейката пак я няма. Тогава по неволя взимаш присърце проблемите на родното здравеопазване и ставаш по-компетентен от самите здравни работници, както ги наричаха някога. Дали си прав, или не, е друг въпрос, важното е да се изкажеш. У нас всеки разбира от медицина, политика и журналистика...
Всички говорят, никой нищо не прави - такъв е нашият балкански синдром. Проблемът със Спешна помощ, който сега се нищи навсякъде, не е от днес и от вчера, а от двайсетина години, откакто от службата само се реже, а нищо не й се дава. Това го правеха всички правителства. Особено допринесоха годините на несполучливата здравна реформа, плодовете на която тепърва ще берем. Да не говорим за смяната на здравни министри през ден - те май се оказаха на най-проветривото място в държавата. И сега някои искат главата на д-р Таня Андреева , въпреки че тя единствена се опита да направи нещо в системата на спешната помощ - вдигна заплатите с 10% от 1 януари т.г., а разработената Стратегия за развитието на Спешната медицинска помощ е внесена в парламента, но на кой ли му е до нея...
Така с дружни усилия се стигна до положението близо двумилионна София да разполага с 57 годни за работа линейки, голяма част от които си стоят на паркинга, защото за тях има... 11 до 15 екипа на денонощие. Е, возилата не са съвсем без работа - понякога ги ползват като частни таксита за превоз на болни, даже и на мебели. Тук ще вметна, че превоз на болен"от легло до легло", т.е. с пренасянето по стълби, коридори, дворове от специализирана фирма струва 50 лв. в едната посока. То в другата може и да не потрябва... Ама ако не те приемат в болницата и си жив, за връщането броиш още 50 лв. Иначе щатове за спешни лекари има - цели 189 са, но са заети само 99. Нищо чудно, при стартова заплата 650 лв. за начинаещ лекар, до 850 - за доктор с две специалности, много часове извънредентруд, псувни и юмруци. Затова пък на всеки лекар се падат по 100 души администрация, писа в. "Труд", а чистачките и охранителите понякога вземат в пъти повече от медиците. Да не говорим за шефовете. Не че имаме нещо против труда на техническия персонал, ама работата съвсем е заприличала на "болен здрав носи".
Оказва се, че румънците, с които се имаме "на една нога", са си решили проблема. Човекът, измислил и изградил тяхната система за спешна помощ - румънският доктор с палестински произход Раед Арафат, беше в България и изнесе презентация, която можеха да чуят всички, които имат уши. Срещна се и със здравната министърка. Лошото е, че за да се осъществи неговият модел, са нужни 35 млн. евро - толкова поне е струвало в Румъния. Не е чак толкова много, като знаем за какви глупости се пръскат пари. Едно от нещата, които бързо можем да направим, е най-после да узаконим статута на парамедиците. Какъв е смисълът да завършват курсове, след като в момента никой няма право да ги назначи на работа, понеже такава професия де юре не съществува? Могат да се стимулират младите лекари да постъпват в спешната помощ, като се облекчат условията за специализацията им например, а също и специализантите да дават дежурства срещу добро заплащане. Има много какво да се направи, стига някой да има желание.
Столичната "Бърза помощ", както я знаят хората, е създадена през 1935 г. Откъдето и да я погледнеш, тя си е 79-годишна баба, която има нужда от рехабилитация и добра дума, а не от заколение и хули. Защото не е виновна, че е стара и немощна. На спешната помощ й трябва помощ!

В „Седмичен Труд” 
Славяна Манолова
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар