Translate

вторник, 1 юли 2014 г.

Иван Нейков, председател на Балканския институт по труда и социалната политика и бивш министър, пред „Дойче веле": Малки пенсии за много години напред



Никога не сме били толкова наясно какво трябва да се направи в пенсионната система изравняване на възрастта за пенсиониране на мъжете и жените, намаляване на
възможностите за ранно пенсиониране, постепенно увеличаване на пенсионната възраст и изискванията за осигурителен стаж, падане на тавана на пенсиите. И никога не е имало такава липса на кураж да се извърши. Направеното беше дори точно в обратната посока, някаква шизофрения беше обхванала парламента. И резултатът е: увеличен брой пенсионери заради замразяването на пенсионната възраст, както и нараснал с над 2 млрд. лв. дефицит на НОИ. В момента близо 60% от бюджета му идват от данъци, а не от осигуровки. Което означава малки пенсии за много години напред и намалени възможности на републиканския бюджет да инвестира в образование, здравеопазване, инфраструктура, вместо да запълва пенсионната дупка. Това е цената на отказа от реформи. А той ни връща поне пет години назад, защото всяко отлагане в социалната сфера поражда допълнителна съпротива срещу трудните решения.

Другият стратегически проблем, за чието решаване не бе направено нищо, е болестта, която от години тресе пазара на труда - патовата ситуация с капацитета и квалификацията на работната сила. България има 400 професионални гимназии, 52 университета, над 800 центъра за професионално обучение. Те обаче дават знания и умения, които не са нужни на работодателите. От друга страна, липсва механизъм, който да обвързва квалификацията със заплащането на труда. Така се получава това блато, при което се харчат пари за квалификация, но без резултат. Огромният потенциал за разкриване на работни места е не в субсидираната заетост, а в подкрепата за стартиращия малък бизнес. Това е утрешният ден, до който трябваше да стигнем вчера, но отново пропуснахме. От близо 300-те хиляди работещи фирми 93% са микропредприятия с по-малко от 9 служители. Освен от куп разрешителни режими те са притиснати и от трудовото законодателство, създадено „по мярка" за големите фирми. В две трети от съдържанието си то е неадекватно и неприложимо за малките предприятия - те нямат нито експертните, нито финансовите възможности да го покрият. Затова необходимостта от трудово законодателство на „две писти" вече е остра.



Няма коментари:

Публикуване на коментар