„Архитектите крият
своите грешки под бръшлян, лекарите – под земята.” Този зловещ афоризъм е на
Бърнард Шоу е твърде актуален и днес по отношение на българското
здравеопазване.
Не стига че
бюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК ) беше намален за тази
година със 187 млн. лева спрямо миналата, но и бяха включени допълнителни
дейности за разплащане, както и по-широк спектър медикаменти както за болнично
лечение, така и за домашно за хронично болните. На последните касата ги отпуска
напълно безплатно или с намаление.
Същевременно в
последните години по различни европейски програми болниците бяха оборудвани с
модерна медицинска апаратура, при това последно поколение. Изследванията и
резултатите от нея са невероятно точни, което е много голям бонус за българския
пациент. За тази техника обаче се изисква твърде скъпа поддръжка под формата на
консумативи, техници, резервни части и най-вече за нея са необходими специално
подготвени кадри – лекари, рентгенолози, специалисти по образна диагностика,
лаборанти, клиницисти и физици за поддръжката на машините.
Години наред никой
не помисли за финансовите изисквания към родното ни здравеопазване, когато
станем равноправни членове на ЕС.
Проблемът беше
заложен още в 2000 година, когато болниците постепенно започнаха да минават на
финансиране на НЗОК . Тогава цяла рота „татковци” на здравната реформа у нас
ходиха на екскурзии из Европа, пардон - обучения, и дори получаваха сертификати
за тях, печелеха проекти и наливаха парите от тях в собствените си фондации, на
някои останаха да си направят и собствени болници. Други пък заиграха с
фармацевтичния бизнес, привнесоха интересите му в лечебните заведения и
натовариха с осъществяване на печалбите му цялата здравна система. Така
въпросните обучени нейни „татковци” забравиха напълно за реформата в нея, но
заложиха куп неблагополучия, чиито последствия сърбаме с пълни лъжици сега.
Истината е, че за
модерно здравеопазване, каквото ни трябва не за да се хвалим пред Европа, а за
да ни лекуват адекватно, са необходими много пари. Голяма медицина не се прави
с финансиране по клинични пътеки, нито с орязани плащания за надлимитни
болници. Истина е обаче и това, че виновниците за заложените бомби, по които
всеки ден стъпват българските лекари, са хора, излезли отдавна от политиката и
здравеопазването, но добре окопали се в бизнеса с едно друго, все
кореспондиращо с лечебните заведения и българския пациент.
Време е най-сетне
някой да потърси съдебна отговорност за пропилените средства за реформа в този
сектор. Време е да се предприеме нова схема за финансиране на болничната помощ,
т.е. клиничните пътеки да се заменят с диагностично свързани групи, по които
осигуряват пари в достатъчна степен за своите болници всички държави с нормална
здравна помощ.
Не се ли случи
това, и то в обозримо бъдеще, афоризмът на Бърнард Шоу все ще ни се набива в
ума. Защото не се ли предприемат мерки за преодоляване на хала в българските
болници, колко ли бръшлян ще е необходим, за да бъдат скрити под него грешките
на цялата ни здравна система.
В.”Монитор”
Силвия Николова
Няма коментари:
Публикуване на коментар