Translate

петък, 25 юли 2014 г.

Панталей Пътнико, бди над нас, бедните!



Църквата почита на 27 юли Свети Великомъченик Пантелей (наричан още Пантелеймон, Пан-талей, Воден Панталей, Панталей Пътник). Той е родом от Никомидия. Бил е подложен на жестоки мъки заради вярата си -палили го със свещ и го хвърляли в морето, но останал невредим, дали го на зверовете, сложили го в бъчва с гвоздеи и го търкаляли,
но пак нищо не му се случило. Най-после го посекли с нож. Но вместо кръв, потекло мляко, а дървото, за което бил вързан, се разлистило, цъфнало и дало плод.
Св. Пантелеймон бил велик лечител, особено добре церял болести на очите, затова на същия ден празнуват врачките, баячките и чакръкчиите. А народното поверие гласи, че на празника му жените не трябва да работят, защото иначе ще се случат лоши работи - порои, градушки, наводнения и всякакви злини. Прозвището му "Пътник" пък идва от това, че на този ден прелетните птици започват да се събират, за да отлетят на юг. Затова светецът се смята и за покровител на всички пътешественици.
Така погледнато, светецът като че ли си е съвсем наш човек по всички линии. Всъщност Никомидия е античен и средновековен град във Вити-ния, държавата на траките в Мала Азия. Разположен е в близост до Константинопол, на брега на Мраморно море. Което си е направо на един хвърлей място. След 324 г. за кратко фактически е столица на Римската империя по времето на Константин Велики, докато той не провъзгласява за такава строящия се наблизо Константинопол. Та в този град е роден и нашият Панталей Пътник.
Брей, какви хора сме имали. Да почнем поред защо го наричаме "наш". Мъчили го, горили го, клали го, а той оставал невредим - като нас, българите, без да се мерим с него, разбира се, защото сме твърде малки... Не само че оцеляваме, ами въпреки цялата бъркотия в държавата наши деца вземат златни медали на световни състезания по информатика и математика, натривайки носовете на далеч "по-развити" нации.
Най-пресен пример - тримата умници Христо Венев, ученик от СМГ "Паисий Хилендарски" в София, Енчо Ми-шинев от Математическата гимназия
"Атанас Радев" в Ямбол и Момчил Пейчев от Математическата гимназия "Д-р Петър Берон" във Варна - си дойдоха в понеделник с два златни и един сребърен медал от 26-ата международна олимпиада по информатика в Тайван (между другото, основана от акад. Благовест Сендов през 1987 г.) С постижението си Енчо успя да се класира в Топ 10 на най-добрите състезатели по информатика в света!
А пък други двама български юнаци -Огнян Ганчев и Евгени Георгиев - се върнаха с общо четири медала и европейска титла от Петнайстите игри за трансплантирани във Вилнюс. И двамата са с присадено сърце!
Е, само това за цъфналото и вързало дърво на светеца ни е малко в повече, защото ние където минем, жив дървесен вид не оставяме, но то е друга тема...
За лечителството обаче няма съмнение. Ако не са врачките и баячките напоследък, на кого да разчита народът? Ту лекарства няма, ту болниците заплашват, че ще хлопнат ке-пенците през септември, ту предупреждават, че скоро ще си носим чаршафи и храна. Последното вече сме го играли преди двайсетина години, така че няма да ни уплашат.
От любимата ми тема за здравеопазването да минем към по-глобалните неща. Чак сега разбах какво ще спре пороите и наводненията - ако поне един ден, на 27 юли, жените спрат да работят. Това никак не е лесно, да не кажем, че направо е невъзможно, защото какво ще стане тогава с бедната ни държава?! Изглежда никой не го е спазвал предишните години, та се докарахме на сегашния хал. Но не е късно да се поправим -жени, вземете нещата в свои ръце! Долу слугинстването вкъщи! Долу кариерата! Долу участието на партийни конгреси, пък били те и на Стогодишната! Спасете държавата!
На този боеви фон някак сладникаво-тъжно ми звучи песента: "Пътнико свиден, пътнико млад, тръгнал да видиш белия свят"... Да, защото е време да стягаме куфарите. Студенти, ученици, млади висшисти и обикновени гастар-байтери потеглят към чужбина, като прелетните птици. Ваканцията свърши. Панталей Пътнико, бди над тях! Те са нашите деца и близки и съм сигурна, че ако живеехме в нормална държава, въобще нямаше да тръгнат.

Славяна Манолова
В."Седмичен труд"



Няма коментари:

Публикуване на коментар