Вече 25 г.
продължава „преходът” в България, а държавното управление продължава да се
характеризира с някои безсмъртни и пословични фрази, като например „пари нема,
действайте”. В случая става въпрос за държавната здравноосигурителна система,
където още през 2013 г. средствата не достигат, а с приемането на бюджета за
2014 г. стана кристално ясно, че финансовата дупка през тази година ще е още
по-голяма. В началото на ноември 2013 г., дефицитът на Националната
здравноосигурителна каса
(НЗОК) за миналата година се оценяваше на между 105 и
150 млн. лв. и управляващите решиха той да бъде покрит от бюджета за 2014 г.
Ако приемем, че извършените здравни услуги и закупените здравни медикаменти и
изделия през 2014 г. са горе-долу на нивата си от предходната година,
покриването на общия дефицит за 2013 и 2014 г. през тази година означава
увеличение на бюджета на касата с между 210 и 300 млн. лв. Дефицитът през 2013
г. означава, че предоставените медицински продукти и услуги не са били финансово
обезпечени. За да е възможно безпроблемното разплащане на всички медицински
стоки и услуги, които ще бъдат предоставени през 2014 г. и които приемаме, че
ще бъдат около нивата си от предходната година, бюджетът на НЗОК за 2014 г.
трябва да се увеличи с дефицита от 2013 г. Към това се прибавя и
миналогодишният дефицит, който трябва да бъде финансиран от тазгодишния бюджет
и необходимите допълнителни средства се увеличават от 105-150 млн. лв. на
210-300 млн. лв. Този дефицит е концентриран в болничната помощ и би следвало
разходите за нея да се увеличат с 200-300 млн. лв., но в бюджета за 2014 г. са
предвидени с 201 млн. лв. по-малко средства за болнична помощ. Затова и още
миналата година беше пределно ясно, че през 2014 г. ще се отвори дупка в бюджета
на НЗОК в размер на 400-500 млн. лв. С други думи няма новина в апокалиптичните
сценарии за фалит на системата, които се тиражират последния месец – той беше
предизвестен. По-интересният въпрос се отнася до подписаният Национален рамков
договор за 2014 г. със следните оценки: „Успяхме да стабилизираме системата
финансово” – министърът на здравеопазването ; „За да се преборим с
изкривяванията в системата е нужна политическа воля, която няма да липсва” –
директорът на НЗОК; „И най-лошият договор е по-добре от липсата на договор” –
председателят на Българския лекарски съюз. Крайният резултат от рамковия
договор се изразява в по-високи разходи, включително за недофинансираната
болнична помощ, и намаляване на част от приходите от таксата за преглед на
пенсионер, която е понижена от 2,90 лв. на 1 лв. С други думи при нарастващ
недостиг на средства в здравната система се договарят по-високи цени за някои
услуги и по-ниски приходи, което може да доведе до някаква комбинация от
намаляване на достъпа до услуги, заплащането им директно от пациентите и нови
загуби и дългове за болниците. Това не е нито стабилизиране, нито воля, нито
нещо добро, а представлява единствено триумфът на едни лобита над други.
Публичното здравеопазване е поредната система, доминирана от държавата, за
която управляващите продължават да смятат, че може да съществува и да работи на
добра воля и без пари. Така например, държавният бюджет покрива здравните
вноски на редица социални групи, но тези вноски и съответно постъпващите
средства в бюджета на НЗОК са значително по-ниски в сравнение с тези на
работещите. Т.е. социалната функция на държавата частично се изпълнява от
работещите хора, които плащат здравни осигуровки. Иначе казано, работещите
субсидират лечението на неработещите чрез държавния бюджет и чрез собствените
си здравни осигуровки. Друга социална функция, която държавата прехвърля на
осигурените лица, е лечението на редки заболявания, включително онкологични.
Тази практика започва през 2011 г., когато НЗОК прави трансфер от 340 млн. лв.
към бюджета на Министерството на здравеопазването (МЗ ) за това лечение. На
следващата година НЗОК прехвърля само 100 млн. лв. към бюджета на МЗ , но част
от дейностите, които дотогава са финансирани от министерството, се прехвърлят
към касата, която ги обезпечава с 240 млн. лв. В средата на 2012 г.
Конституционният съд обяви трансферите от НЗОК към МЗ за противоконституционни.
Няма никаква информация дали прехвърляните средства от МЗ към касата, са
достатъчни, но в Закона за бюджета на НЗОК за тази година ясно се казва, че
прехвърлянето на подобни дейности създава допълнителни разходи за персонал.
Дали те са включени в сметката за трансфера? За капак на всичко това са
множеството схеми за източване на финансовия ресурс на НЗОК, които са публична
тайна и с които нито едно правителство не желае да се заеме. Провалът на
държавните политики и липсата на реформи в здравната система ясно личи от
честите смени на министрите на здравеопазването – в периода юли 2009 – юни 2014
г. тези министри са шест на брой. С подобни действия системата се е запътила
към бавна и агонизираща смърт, каквато, между другото, грози и редица други
сфери, доминирани от държавата. Още колко години трябва да минат, докато всички
се убедят, че тази, а и други системи, имат нужда от генерална промяна, а не
просто от козметични разкрасяване? Чудесата от геройство си имат предел и рано
или късно всички ще трябва да заплатим тяхната цена. /Калоян Стайков, Институт
за пазарна икономика/
www.darikfinance.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар