Translate

вторник, 16 декември 2014 г.

Обречената война с гетото


Освен полиция и ВиК гузната държава да вкара и перспектива в махалите

Първата реакция на здравния министър Петър Москов след случая с битите лекари от Спешна помощ бе да заяви, че линейките няма да влизат в ромските махали. С което цял един етнос се оказа по дефиниция криминогенен и опасен за живота на останалите.
Познавам учители, които също са гонени с камъни от гетата, когато се опитвали да записват в училище 12-годишни момиченца, вече минали под венчило. Може би е време
образователният министър да заяви същото - учители да не влизат в ромските квартали или да го правят само придружени от полиция. Следва да въведем правилото за социалните работници, а за инкасаторите отдавна няма смисъл да го правим. Те си знаят, че няма смисъл да влизат там - дори и да отчетат тока, едва ли ще се намери кой да го плати
Така най-сетне България ще признае, че има ясно обособени гета, живеещи по собствени правила, за които законът не важи - или ако някой се опита да го приложи върху тях, веднага се намират правозащитни организации, които дават държавата на съд в Страсбург.За 25 г. демокрация състоянието на ромските квартали е най-ясното доказателство за срива в държавата, въобразила си, че избира свободата. За този период израснаха по две или три поколения потомствени не просто безработни, а изцяло неграмотни хора, чийто досег с буквите са единствено старите вестници, събирани от контейнерите за смет. Голяма част от тях не излизат от гетото, освен за да събират боклук, и вече са дотам привикнали със статуса си, че не се и надяват на друго препитание. Временната заетост и перманентната бедност отдавна са свели хоризонтите им до кота нула. Или до върховото постижение - сателитна антена, по-голяма от къщата, на която е монтирана. Някогашните възпитаници на Трудови войски, които са усвоявали там букви и занаят, макар и сричайки социалистически лозунги, отглеждат поколения,които нямат никакъв шанс за просвещение и превръщат това в свое знаме. Знаме, което размахват срещу държавата. Когато не искат да си платят тока. Когато не искат да пращат децата си на училище. Когато трябва да се гласува и всеки глас трябва да бъде осребрен. "Лидерите на мнение" в ромските общности са на тотална далавера от това техните събратя да бъдат изолирани, мачкани и игнорирани от обществото, защото така е по-лесно да спазарят гласовете им накуп а в допълнение могат лесно да се правят на гласовити правозащитници, ако някой набие човек от гетото.
Решението линейките да минават през ромските махали с охрана може да е спасително в настоящия момент за лекарите от Спешна помощ, но то е начало на обявяване на война. Война срещу собственото си население. А като се има предвид в чии ръце е демографски >гг ръст на страната ни в момента, скоро нито полицаите, нито лекарите ще ни бъдат достатъчни. Ако гузната ни държава не потърси начини обитателите на гетата да бъдат върнати в света на закона, скоро тази война ще бъде съвсем реална. За да ги върне там обаче, трябва да вкара в ромските квартали, освен канализация и закон, грамотност и възможност хората, които са я придобили, да работят. За да знаят, че има смисъл от нея. За да знаят, че има и нещо друго. Но след като държавата е лишила далеч по-широки общности от перспектива, почти сигурно е, че няма да подари такава на махалите, чиито гласове носи в малкото си джобче, независимо кой е на власт. Ако видят пред себе си хоризонт, току-виж не ги продали.

В. „Стандарт” 
Стела Стоянова
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар