Translate

четвъртък, 29 януари 2015 г.

Проф. Александър Чирков в разтърсваща изповед: Понякога се чувствам самотен – Мисля за края на живота тогава плача



Професор Александър Чирков е един от асовете на кардиохирургията в България. Роден е през 1938 година в Лом. Завършва Висшия медицински институт в София, а през 1966 г. заминава за Западен Берлин, където специализира при известния кардиохирург проф. Бюхлер. Връща се в България през 1984 г. по покана на тогавашния заместник-министър на здравеопазването акад.
Атанас Малеев. Две години по-късно Чирков извършва първата сърдечна трансплантация на Балканския полуостров. Депутат е във Великото народно събрание, а допреди няколко години беше шеф на болницата „Св. Екатерина". Сега е консултант в няколко частни болнични заведения.
- Професор Чирков, станахте на 77 години. Как посрещнахте рождения си ден?
- Както винаги скромно и със семейството. На този ден винаги отправям благодарност към майка ми и баща ми, че са се грижили за мен и са се постарали да живея добре. Защо трябва да правя купони? За да покажа колко съм важен ли? Това не ми харесва. Аз съм скромен човек.
Не обичам ласкателства да нарушат вътрешното равновесие, което съм постигнал. Смятам, че всичко е преходно и затова човек трябва да остави другите да го оценяват.
- Правите ли равносметка на досегашния си живот?
- Разбира се. Започнах да мисля за края на живота и за това каква сигурност ще има семейството ми в бъдеще. Съвсем естествено поглеждам и назад, мисля какви грешки съм направил, за да мога да се предпазя от тях, ако обществото ми позволява да работя още. Неслучайно Цицерон казва: „Човешко е да се греши, но тези, които не поправят грешките си, са тъпи хора".
- Вече 53 години всеки ден сте в болницата. Не ви ли се иска да си починете?
- Въобще не съм мислил по този въпрос. Аз и сега се наслаждавам на живота и имам ангажимент към болните хора. До последно ще се боря за това лечението им да бъде такова, че те да живеят по-добре и да се радват на семействата си.
Не мога да търпя хората да страдат а аз да не мога да им помогна. Докато имам сили, ще го правя.
- Казвате, че ще изживеете старините си във фрайбург. Защо не искате да останете в България?
- 47 години съм живял в Германия - там са жена ми, децата и внуците... Съвсем естествено е да съм при тях. Освен това там действителността е различна. Живееш в нормална държава.
- Какво най-много ви дразни в България?
- Мисловната култура. Ръководят ни политици, които нямат социално чувство, а компетентността им е илюзорна. Такива не мога да ги понасям.
В парламента се карат за постове вместо да създават структури и да осигурят нормално съществуване на народа. Българската история почти не познава политик, който да се е грижил за обществото, да е мислил за благото на всички граждани. Когато в една държава липсва справедливост, тя не е за мен.
- Разочарован сте от политиците, но не криете, че с някои от тях сте приятели - например с Бойко Борисов.
- Чест му прави на Борисов, че преди 2 години сам си подаде оставката.
Сега още е рано да му се дава оценка, нека правителството покаже какво може. Най-добрият ми приятел сред политиците остава Георги Йорданов. Виждам се също с Георги Марков и Венцислав Димитров. Иван Костов пък за мен е най-успешният министърпредседател на прехода.
- Защо хората обаче толкова мразят Костов?
- Преди малко говорехме за мисловната култура. Хората с ниска, ориенталска, архаична мисловна култура винаги мразят успелите.
- Твърдите, че Симеон Сакскобурггртски е найголямото ви разочарование. Защо?
Защото очаквах от него да дойде в България и да наложи и развие нова култура на мислене. Изглежда нямаше такива сили, надцени се и не можа нищо да постигне.
- Какво е мнението ви за Тодор Живков, с когото добре сте се познавали?
- Той е идеалът ми за политик. Истински държавник. За себе си нищо не искаше, мислеше за обществото. Много пъти сме обядвали заедно. Веднъж ми каза: „Искам да имаме вашата страна, Германия. Но как да я имаме, като тук повечето лъжат. Ето, моят братовчед, секретар на ЦК, отговаря за селското стопанство. Какви щуротии и мизерии е направил за държавата...". И после добави: „Вие сте добър християнин, проф. Чирков.
Знам какво преподавате в Германия. Вашето учение създава хора, нашата идеология създава престъпници
Цитирам ви думите на Живков дословно. Пред Бога отговарям за тях! Каза ми това през 1985-1986 г.
- Как си обяснявате думите му?
С внука си феликс в Германия
- Той беше преосмислил всичко. Както се казва:
„Времената се менят и ние се меним с тях"
Живков се е учил от грешките си, анализирал ги е и е искал да ги поправи. Но е бил caм. Като него мислеха само Георги Йорданов и още един-двама.
- Бихте ли направили сравнение между здравеопазването през социализма и сега?
- В последните години на социа-лизма здравеопазването за^почна да се развива много щ добре. Щом ме назначиха за лекар в Германия, без да полагам допълнителни изпити, значи здравната ни система е била стабилна. След пролените нямаше приемственост. Държавата спря да изгражда структури. По времето на филип Димитров се срещнах с Хелмут Кол. Той ми каза: „Недейте да разрушавате ТКЗС-тата. Направете ги акционерни дружества и оставете хората на село да работят и да гледат тази хубава земя, която имате. А не всички да се трупат в градовете, да купуват коли, да се тровят с газове и да нямате никаква стопанска продукция".
- Бяхте депутат във Великото народно събрание. Защо не продължихте в политиката?
- Защото в политиката навлязоха хора със слаба компетентност, с безотговорно чувство към обществото. Мислеха си, че като са на власт, могат да правят каквото си искат
Добре че дойде Костов и коригира нещата. Неслучайно мои приятели на Запад ми казваха: „Той е най-добрият ви премиер". Напуснах, защото в парламента се надпреварваха кой ще нарани вербално повече другия. И после излизаха и казваха: „Видя ли какво му направих, видя ли как го прецаках?".
- Какво е мнението ви за Петър Москов ?
- Одобрявам първите му стъпки. Москов е млад, амбициозен, нека го оставим да работи. Що за глупаци са тези, които му искат сега оставката?
- Вие сте вярващ човек. Какво ви дава вярата?
- Изповядвам идеите на Исус Христос - да се работи за обществото. За да можем всички да живеем спокойно.
- Кое е най-голямото ви разочарование?
- Това, че ми взеха болницата, а аз я създадох. Никога не съм се оплаквал, но сега за първи път пред вас ще кажа: Върнете ми болницата. Върнете я на проф. Чирков, който е създал школа и обучи българските лекари по един различен начин. Сега „Св. Екатерина" се управлява неправилно. Не е тази болница, каквато беше при мен. Обществото също иска аз да се върна там. И министър Москов е на това мнение, но сега други неща са му на главата. Но каквото стане.
Продължавам да работя
Консултирам в Правителствена болница, „Сити клиник", в Първа градска болница в Пловдив, в Бургас...
- В какви моменти плачете?
- Когато имам душевна мъка. Семейството ми е далече и някой път се чувствам самотен.

Петър Митрев
В. „Галерия”

Няма коментари:

Публикуване на коментар