Translate

петък, 6 февруари 2015 г.

„Хапчета" за проблемите на здравната реформа



Битка с неосигурените, фиксиране на пакет от медицински дейности, за които здравната каса ще има достатъчно пари, създаване на втори допълнителен и трети спешен пакет, пълна промяна в спешната помощ и ред в лекарствената политика.

Това са част от задачите, които си постави здравният министър д-р Петър Москов и се прицели в тях със законодателни промени.

Който следи сектора поне от 15 г., трудно ще се сети за поактивно заел се с ресрормите министър. Може би д-р Божидар Нанев бе тръгнал по същия път, но дейността му някак избледня.

И Москов, и Нанев най-напред се захванаха с неосигурените. Но и двамата разписаха невъзможни текстове. Единият искаше да не минаваме границата без платени здравни осигуровки - абсолютно противоконституционно, а другият - да ги плащаме 15 г. назад. Каквато давност няма в правния мир. Веднага идва предположението, че съветниците му не са компетентни. Или са го подвели (което е по-тревожно!). Каквато и да е причината, няма оправдание за промени, които противоречат на законите.

От 2001 г. се говори за оптимизиране на пакета от дейности, който плаща НЗОК, но нито един министър не посмя да го стори, тъй като мярката е непопулярна. Д-р Москов се захвана с нея. Но изникнаха куп тревожни прогнози, защото ревизията на основния пакет с медицински грижи, които сега касата покрива напълно, ще се прехвърлят в доброволния пакет. А за планово лечение по него ще се срормират листи на чакащите (ако болният няма втора доброволна осигуровка). Мярка, която съществува в други страни в ЕС, но у нас ще породи неевропейски ситуации. Става дума за нова корупция в болниците, породена от пререждане срещу заплащане в списъците за планово лечение.

Причината е, че няма прозрачност, а това е така защото у нас няма единна информационна здравна система, която във всеки момент да посочва кой къде и защо се лекува. Контролът пък е повърхностен. Преди дни жена разказа как в голяма частна болница до майка й настанили друга болна с дъщеря й и едва ли не половината й рода. А не всички са били за хоспитализиране. Но пък статуквото го позволява.

Обратното - когато контролът е истински, когато инспекторите проверяват не само отгоре-отгоре данните в здравното досие, но заедно с лекари експерти следят кой с какви показания е приет, наистина ли се е нуждаел от болнично лечение, тогава и листите на чакащите ще са покъси. Т.е. нерегламентираните плащания ще се стопят, а реформите ще вървят по-лесно.

Ако системата поеме и втория „медикамент" - най-сетне да заработи е-здравеопазването, тогава злоупотребите ще се вършат още по-трудно. Ако отношението на лекари и сестри към пациентите се подобри, ако секнат подвикванията към болни по коридорите, ако човешки им се отговаря на въпросите с цената на здравето, тогава може и неосигурените сами да поискат да погасят неплатени си вноски. Ако видят, че и държавата от най-големия кръшкач от осигуровки стане изряден платец, тогава току-виж сме стигнали Белгия, че защо не и Германия. В едната държава - с 11 млн. души население, неосигурените са 10 000 души, а в 80-милионна Германия - 50 000...

Без тези няколко „хапчета" здравната система ще продължи да боледува. А здравните управници все едно ще дават само „таблетки" срещу болките.


В. „Труд

Няма коментари:

Публикуване на коментар