Translate

четвъртък, 19 февруари 2015 г.

Не боледувай в България



Преди години в московските болници имаше следния плакат: СЪВЕТСКИЯТ БОЛЕН - НАЙ-ЗДРАВИЯТ БОЛЕН В ЦЕЛИЯ СВЯТ. Горе-долу същото е посланието в последната идея за реформа на здравеопазването у нас. Методиката за разпределяне на средствата тази година определя твърди бюджети за болниците. Според много лекари обаче тази промяна ще доведе до дълги листи с чакащи пациенти. Хората, които искат да се лекуват в определена болница,
трябва или да останат здрави, докато съответното заведение навакса с парите и отвори съответния прием, или да търсят друго място за лечение.
Методиката, позната от системата „Семашко", очевидно цели „затягане на коланите" в болниците. Финансовата дисциплина обаче ще засегне пациентите, които ще трябва да влязат в листата на чакащите. Това не е ново за европейските държави. Христоматийният пример е Англия. В Испания също, но за различните области е различни. В Мадрид е сведено до 2 месеца, в Навара не се чака. Българите обаче не са свикнали да се редят на опашка за лечение. Ако стане така, че трябва да влязат в болница след 3-4 месеца, със сигурност ще започнат нови конфликти с лекарите. От здравното министерство дойдоха коментари, че за да се избегнат листите на чакащите, ще се приемат болни само по спешност. Тук е моментът за една вметка. Надзорният съвет на Касата реши, че болниците ще могат да надвишават дадените им бюджети за тримесечието или за месеца с 5 процента, но само за спешните случаи. А колко ще са те, не е ясно. Практиката показва, че в големите болници случаите на спешност стигат до 15 на сто. Има и друг момент, върху който си струва да се помисли. Ако болницата „Х" е изчерпала лимита си, пациентът трябва да търси такава, в която все още могат да го приемат. Твърде често това са по-малки лечебни заведения без особени възможности откъм техника и специалисти, което на практика означава некачествена услуга. В интерес на истината има доста хора в бяло, които одобряват лимитите на болниците. И не смятат, че ще има ощетени. Само ще спрат безсмислените хоспитализации на хора, които могат да се лекуват извън болница. У мен - като потенциален пациент, обаче възникват няколко въпроса. Кой и по какви критерии ще решава кой случай е спешен и кой не? Дали някой няма да стане излишен, докато дойде редът му. Дали от спешността няма да се възползват отново онази група неосигурени, които сега преминават всички бариери, за да мината през спешните портали? От друга страна, как се връзват листите, които неизбежно ще започнат, с пакетите за здравното осигуряване - спешен, базов и допълнителен? Идеята там е, който не желае да чака, да се осигурява допълнително. Направлението за хоспитализация за планов прием важи 30 дни. Ако плануват някого след 4 месеца, не става ли излишно това направление? Последното е бял кахър. Така че листи на чакащите -нищо ново по света, но с някои уточнения на местна почва.

Мария Карабойчева
В. „Марица”
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар