У нас всеки втори българин би заплащал допълнително за здраве

Според национално представително проучване на Алфа Рисърч, проведено през първите два месеца на т. г. сред 1026 български граждани, здравеопазването трайно се определя като една

от най-проблемните сфери в страната.

Общественото мнение се консолидира около следните важни позиции, очертаващи най-важните проблеми в сектора:

-66% от хората смятат, че трябва да получават по-добра здравна грижа за равнището на плащаните осигуровки. Т.е. налице е доминиращо негативна оценка за качеството на здравните услуги;

-болничната медицинска помощ и НЗОК се възприемат като най-проблемни звена в системата на здравеопазване. Две трети от анкетираните пълнолетни жители в страната са на мнение, че това са местата, които „източват“ най-голяма част от финансовия ресурс в здравеопазването;

Предвид посочените по-горе проблемни пунктове, българското общество декларира силна подкрепа за мерки по засилване на контрола и защитата на пациентите. В същото време подкрепата за мерките, свързани с повече финансова ангажираност на пациентите, е по-умерена:

-78% от запитаните, независимо от техния социален статус, изразяват предпочитание всяко ефективно скъпоструващо лекарствено лечение да се поема изцяло от бюджета на НЗОК;

-Две трети подкрепят идеята за въвеждане на минимален пакет на спешна помощ за здравно неосигурените пациенти. Представителите на ромския етнос категорично са против. При среден дял от 16% противници на въвеждането на минимален пакет спешна помощ за неосигурени, сред ромите те достигат 27%;

-Абсолютна обществена подкрепа среща създаването на социален здравен фонд за деца, пенсионери и социално слаби.

На общо, декларативно равнище, всеки втори пълнолетен гражданин заявява, че е склонен да заплаща допълнителна здравна осигуровка. Сред тях отново се открояват хората в по-добър социален и материален статус – жители на големите градове, икономически активните поколения, високо образовани и с по-високи от средните за страната доходи.

Въпреки високото общо равнище на одобрение за допълнителното здравно осигуряване, липсва консолидиращ мнозинството фактор, който да мотивира по-активното доброволно включване. Най-силно влияние оказват свързаните с по-ниска цена на лечение потенциални ползи – безплатно болнично лечение и липса на доплащане за лечение.