Translate

четвъртък, 19 февруари 2015 г.

Стартът на правителството беше муден, цъкат бомби



За 100 дни кабинетът не направи сериозен гаф, който да предизвика социални протести

Правителството не започна с летящ старт, напротив стартира твърде мудно. Виждаме едно търсене на идеи за управленски мандат. Навярно трудностите около формирането на
управляващата формула, компромисите, които всяка една от страните направи, доведоха дотам, че не бяха дадени достатъчно сигнали, че кабинетът ще реализира реформи в секторите, където има спешна необходимост. Кабинетът на Борисов няма ясна управленска платформа и това е обяснимо, защото разчита на парламентарна подкрепа от формации, които твърде много се различават помежду си. Очевидно е, че замисълът на този управленски мандат е не да реализира крупни реформи, а по-скоро да консумира власт. Поне до местните избори ще бъдат внимателни, няма да правят резки движения в най-невралгичните зони заради риска да не настроят някого срещу себе си.
Няма да се случи реформа в здравеопазването, в образованието, нито в системата за сигурност. Зарибиха в управленското поле доста рискови ходове, които ще видим дали ще се случат, или в крайна сметка ще дадат заден. Става въпрос за идеи за здравна реформа, които не са добре помислени, за новия дълг, за някои ходове в енергетиката. Ако се случат, това ще са тежки решения за българското общество и цената ще я плащаме всички.
За тези 100 дни имаше гафове, някои бяха вербални и не се стигна до управленски последици. Най-големият гаф ще е, ако външният дълг на България през мандата на това правителство нарасне още, каквато вероятност се очертава. Като цяло нямаше грандиозни гафове и скандали, които да възбудят вълна от социални протести. Заложени са обаче някои бомби, които, ако гръмнат, може да очакваме такива. Имам предвид намерението да се тегли 16 млрд. дълг, промяната в работата на частните пенсионни фондове и бюджетната политика. Проблемът пред това правителство е, че най-важните решения не са публични, и то засягащи националната сигурност и бъдещето на икономиката.
В коалицията ще продължават да избухват от време на време разногласия и от страна на Реформаторите, и от АБВ, и от Патриотичния фронт. Тези обаче скърцания няма да доведат до разпад на коалиционната форма заради местните избори. След вота са възможни по-резки движения както от добре представили се участници, така и от такива, които ще получат шамар от избирателите си. Не очаквам нищо до местните избори, защото те са важни за всички партии, както бяха парламентарните . Трусове, ако има, те ще са след изборите и към края на годината, когато видим какви ще са ефектите от управлението в най-невралгичните точки - политиката на доходите, регионалната политика, състоянието на бюджета, на Здравната каса , на пенсионните фондове. Така се казват датчиците, които трябва да следим. Това може да доведе до социални протести, които да активират публично напрежение между съуправляващите.
Това правителство е правителство на оцеляването, на оцеляването на бюджета, на оцеляването на икономиката, на оцеляването на партиите, които крепят кабинета. Няма зададен вектор нагоре. Това говори за голяма доза нерешителност, бавно влизане в реалностите и липса на обща кауза.
Промяната на Борисов от първия мандат е очевидна. По-важното е, че има промяна в стила на политическо поведение на ГЕРБ. Може да се управлява далеч по-ефективно с диалогичност и коректност. Промяната беше продиктувана от изборните резултати. За ГЕРБ единственият начин да участва в управлението беше да влезе в мрежа от диалогичност и договореност с доста различни от себе си политически формации. ГЕРБ не получи мандат за самостоятелно управление, така че да може да поддържа стария си поведенчески стил.
По делата ще познаем кой е силен и кой слаб министър. Отдавна не вярвам на словесното им поведение. Който успее да придвижи своя сектор в правилна посока и да го реформира, той ще е най-добрият. А не кой какви изяви има по медиите, нито пък кой допуска повече или по-малко гафове. Засега дела няма. Опозицията, и най-вече БСП, си има задача до вота на есен да се ремонтира, да открие печеливши ходове за своята промяна.
До края на годината правителството ще оцелее. Протести може и да има, ще се намерят поводи, защото в противен случай правителството съвсем ще заспи, няма да усети, че проблемите си остават и те трябва да бъдат решавани. От кабинета на Бойко Борисов зависи дали ще изкара мандата си докрай.
В историята на България има много правителства, изкарали мандата си, но безславно. От 90-те години насам няма кабинет, за който да кажем, че е изкарал мандата си, защото е изпълнил управленската си програма.
Живко Георгиев, социолог, специално за в. „Марица"
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар