Д-р Цветан Райчинов, председател на БЛС: Листата на чакащи за лечение е нормална практика и в европейските държави

Болниците трябва да насочат дейността си към болните пациенти с диагнози, които не търпят отлагане и реално се нуждаят от лечение и тогава не би трябвало да има притеснение за това, че от тази година ще разполагат с 95 на сто от парите, изплатени за миналата година, заяви за програма "Хоризонт" по БНР той.

Председателят на БЛС изрази съмнение, че ще през тази година ще има реални листи на чакащи и, че те няма да се проточат с години. И с новата методика и правила за разпределяне от тази година няма нещо, което да пречи на болниците да извършават нормално и в пълен обем дейността си. Той коментира, че листите на чакащите са факт в всички страни в Европа, с изключение на България. „Това е нормална практика и поведение в медицината, защото има случаи, които не налагат спешно постъпване на болница или преглед при специалист. В повечето страни в Европа, за да се видите със семейния си лекар чакате между седмица и две и то след предварително записване. Не може някой да ме убеди, че заради това качеството на здравеопазването в Германия, Холандия, Дания, Белгия и т.н. е по-лошо от българското. Не това е проблемът на нашето здравеопазване”, каза той. По думите му, няма опасност от увеличаване на корупцията в болниците, а напротив – тя трябва да намалее, защото пациент, който не иска да чака може да заплати съответната услуга и да влезе по най-бързия възможен начин, в рамките на часове или дни, според капацитета и възможностите на болницата. „Няма да има нужда да дава пари на ръка, за да се случи това”, но уточни, че плащането за бързо лечение най-вероятно ще важи само за частните болници, а не за държавните, както е например във Франция д-р Райчинов. Той добави, че ако болницата каже, че няма място, за да накара някого да си плати, а се докаже, че е имала капацитет, ще бъде много неприятно за нея. На въпроса кой трябва да изготви критерии, по които пациентите ще попадат в листите на чакащите заяви, че няма кой друг да го направи освен МЗ. „Критериите ще ги изработват бордовете по специалности, националните консултанти, съвместно с МЗ”, уточни още той.

Според него по- качествено здравеопазване ще се постигне, когато болниците престанат да правят голям оборот от по- голям брой преминали пациенти, и не започнат да мислят за по - ефективно лечение на пациентите. Да има ефективен контрол върху разходването на средствата от бюджетите на болниците е другият начин да има и по-добро здравеопазване, смята д-р Райчинов.