Translate

понеделник, 16 март 2015 г.

Парламентът с най-малко приети закони за последните 5 години



За втората половина на 2014 г. Народното събрание е приело най-малко закони в сравнение с предишните анализирани периоди. Това може да се обясни с липсата на парламент през по-голямата част от  разглеждания период заради предсрочните избори през октомври 2014 г. и
конституирането на ново Народно събрание едва в края на октомври. От всичките 41 приети закона, 4 са нови, 17 са закони за изменение и допълнение и 20 са ратификации, показват данните от десетия брой на Юридически барометър. Гражданската инициатива за периодично  наблюдение, анализ и оценка на състоянието и развитието на правния ред в България. Три от новите четири закона уреждат държавния бюджет и бюджетите на НОИ и НЗОК за 2015 година. За цялата 2014 г. Парламентът е приел 89 закона, което е с 10 по-малко спрямо 2013 г. и с 85 по-малко  спрямо 2010 година. За последните 5 години това е най-малкият брой приети закони. Леко увеличение се наблюдава при относителния дял на законите, изменени повече от веднъж в рамките на второто полугодие на 2014 г. – 9 от 16 или около 56%. За предходния период (януари – юни 2014  г.) техният дял е бил 50%. Тази тенденция на многократно допълване и изменение на законите свидетелства за липсата на далновидност у законодателя и недостатъчна задълбоченост по отношение на  разглежданата проблематика. Броят на законите, изменени и допълнени още през първата година след обнародването им, бележи подобрение – 38%. През предходния период техният дял е бил 50%, а преди това - съответно 55% и 84%. Зад  тази положителна тенденция през втората половина на 2014 г., обаче, е много вероятно да виждаме отново ефектите от липсата на парламент между юли и октомври. Законът за ДДС е посочен като пример за продължаващата практика по изменения на закони още преди влизането им в сила – той е бил изменян и допълван 3 пъти. Едно от негативните явления, които продължават да се наблюдават и през този период, е отклонението от принципа за влизане в сила на нормативните актове, а именно 3 дни след обнародването им. През  разглежданото шестмесечие се забелязва ръст на законите, които влизат в сила от деня на обнародването им, до 43% от всички приети закони, след леко намаление на този дял през предходните две  шестмесечия. Освен това през разглеждания период по 3 от законите е предвидено част от разпоредбите да влязат в сила с обратно действие. От влизането им в сила, законите, предмет на изследването, са изменяни и допълвани общо 370 пъти или средно между 18 и 19 пъти всеки, при средна продължителност на действието им около 15 години.  При средния брой на измененията се отчита намаление спрямо предходните 5 шестмесечни периода. Законът за устройство на територията е с най-голям средногодишен брой изменеия и допълнения от влизането му в сила - близо 5 пъти годишно. Законът за държавния бюджет на Република България за 2014  има цели 4 изменения и допълнения. Последното е ясна индикация за недостатъчно доброто планиране на бюджетната политика на страната. Законите, предмет на анализа, предвиждат приемането на общо 180 подзаконови нормативни акта или средно по 9 акта на закон. Това е най-малкият среден брой подзаконови актове за всички изследвани  периоди. Въпреки това проблем остава разпръсването на конкретния закон в твърде много подзаконови актове и подходът с предходните и заключителните разпоредби да се правят съществени изменения в други  закони. Сред законите с най-много нормативни актове по прилагането им са: Закон за устройство на територията, Законът за рибарството и аквакултурите и Законът за автомобилните превози. За периода юли-декември 2014 са внесени общо 124 законопроекта, което е повече от предходния 6-месечен период и равно с аналогичния период на 2013 година. 

www.econ.bg


Няма коментари:

Публикуване на коментар