Бюрокрация убива на всяко гише, унижават ни съвсем

Бюрокрацията и законовите безумия са коствали живота на не един българин. У нас политическата класа първо мисли за своя управленски комфорт - лимузина, секретарка,

командировка, хонорар. После работи за лобистките интереси на олигарсите, а данъкоплатците - кучета ги яли! Дори поробителят се е смилявал над роба, защото е знаел, че ако е здрав и читав, ще му работи.

У нас е ад и за бедни, и за богати! Българските индустриалци се изнасят в чужбина. Младите емигрират. Пенсионерите напускат унижени живота, а селата ни се превръщат в гробници... Даже чужденците бягат от селската пустош, защото имотите им биват ограбвани. След 20 години България може да се окаже територия с уникално историческо наследство и природни богатства за други националности.

Това не е „световната конспирация" - бюрокрацията те препъва всеки ден. Срива те от подкупи, ако си предприемач; скапва те, ако си правоимащ. Всеки втори българин е пред дилемата да се откаже от правата си, защото системата го задушава от справки, гишета, безумна документация. Агресивни сме - защото сме увредени, отчаяни сме - защото сме обезверени. Можеш само да изпсуваш държавата и да напишеш поредната си жалба до омбудсмана и Комисията за борба срещу дискриминацията. А какво ще установят там - че чиновникът е спазил закона, но законът практически не е в наша полза, защото е направен за друг. Никой по света не търси морал в законите, но с тях улеснява гражданите си. В България законите са направени така, че да се откажеш да си търсиш социалното право.

Парламентарната комисия по образование обяви, че реформата, която стартира в българските училища, ще се отнася за децата, които ще се дипломират през 2027 г. Дотогава пенсионерите ще са върху некролозите. Великденските добавки пак са за най-бедните. Ако си учил, ако си работил квалифициран труд и си с по-висока пенсия, не си заслужил „социалния бонус" от премиера. Според правителството, това не е дискриминация, а финансовите възможности на бюджета! Ами нали иска 16 милиарда лева кредит, не се ли сети правителството и за нашите родители?

Редил ли се е някой премиер в общинска служба за социалната добавка? Скоро научаваме, че пенсионерка с пожизнено решение за добавка от ТЕЛК е лишена от парите. На всеки две години се подавали документи за добавката, но социалната служба не уведомила парализираната жена и тя пропуснала срока. Какво да кажем, ако си жител на Шумен, а

личната ти карта е издадена в Каспичан и заради това не можеш да си вземеш добавката от социалната дирекция в областния град, където в момента живееш? Нищо че преди 20 години си напуснал Каспичан. Може да си с патерици, неподвижен, сляп, глухоням, но със старите си кокали трябва на 80 години да отидеш в МВРШумен да ти издадат нова лична карта, да си разкриеш банкова сметка и тогава шуменската социална дирекция да ти даде добавката. Всяка общинска дирекция работела за своите жители. Можело същата пенсионерка да вземе от две общини добавката! Чиновникът си е прав за себе си, но заплатата му плащаме ние. Нали ще правим електронно правителство, единна информационна система. Няма ли един регистър и един масив за правоимащите за социални добавки от ТЕЛК? От времето на НДСВ правим проекти за нова администрация, усвояваме фондове и бюджети...

Какво да кажем за живеещите стари хора в Плевен, Пловдив, Бургас, които не могат да си получат лекарствата с рецептурна книжка в Шумен, когато дойдат да зимуват при децата си?

Защо едни и същи банки са сключили договор за отпускане на социални добавки и помощни средства? Защо хора с увреждания трябва да разкриват нови банкови сметки, за да вървят плащанията за помощни средства към едни и същи фирми-доставчици? Публична тайна е, че общински чиновници на социални дирекции насочват към едни и същи магазини нуждаещите се инвалиди от слухови апарати, бастуни, патерици... С чии министерски и общински протекции става това и кой е замесен в далаверата?

Не всеки има здраве и пари, за да води дела в Европейския съд, за да се защити, а и на българите им писна да плащат от джоба си обезщетения заради „гнилите ябълки" на родното правосъдие.

Преди години министърът на екологията в Германия се изкъпа във водите на Рейн, за да докаже, че реката е чиста и избирателите могат да му имат доверие. Има ли кураж поне един български министър, депутат, кмет - без ходатайства и чужда физическа помощ, да извърви сам стръмния бюрократичен път на всички социални, данъчни, полицейски, съдебни инстанции? Дали няма да се откаже пред първото гише и формуляри в общината? Един кмет да седне в инвалидна количка и с нея да се качи от улицата на тротоара. Няма да може, ако не му помогнат въпреки новите улици. Един социален министър да стартира процедура за обезщетение за инвалидност - ще трябва да си вземе отпуск. Един здравен министър да тръгне да се лекува от тежко заболяване, за което няма клинична пътека, а понякога няма и болница в общината. Ще се остави на божията милост...

Властта не е ощастливила нито един човек, дори да е влязъл в историята. Направете България добро място за живот, защото гласът на мълчаливите кънти по-силно от протеста.

В „Шуменска заря”