Криворазбраната цивилизация

Прекрасен и закономерен се е прострял над страната служебният небосклон. Стотици блещукащи отдели го опасват открай докрай като звезден колан. И още по-многобройни

подотдели са се ширнали като същински млечен път. От време на време в някоя тревожна нощ падат звезди - очевидно поради съкращаване на щата. Има и блуждаещи във вечна командировка или в болнични звезди, които винаги се спасяват от съкращенията... И това ли ви звучи познато? Ужас. С тази културна публика и капаните на чичко Гугъл човек не може да изплагиатства на воля някой класик. И да представи мислите му за свои. В оригинала по-горе Илф и Петров описват хитро и ненатрапчиво (за да не се усетят цензорите) бюрократичния октопод, обхванал младата съветска държава 3 петилетки след Октомврийската революция. Силата на класиците е в това, че присъдите им са непреходни. И няма смисъл да си изстискваме ризите за последната капка талант в опита да опишем родната бюрократична система днес. Просто да цитираме класиците. Защото нищо не се е променило през последните 80 години. Тази седмица се разбра, че здравното министерство ще прави списъци на хора, имащи усещането, че са социално слаби. Такива, които с години не могат да си намерят работа или просто не желаят да се хванат на хорото. В България днес те са над 230 000. Държавата ще ги признае за онеправдани и ще им плаща здравните вноски. Цивилизовано решение, за да няма ощетени от системата. И най-вече - популистко. Когато го предлага реформаторът Москов, подобно предложение звучи още по-нелепо. И до момента държавата осигурява уж за своя сметка над 4 милиона българи - деца, пенсионери, държавни служители и т.н. За всички тях обаче внася в Здравната каса едва 978 милиона лева. В същото време онези, които работят на свободния пазар и се осигуряват сами, са малко под 2 милиона. Но внасят в касата над 2 милиарда лева. Същите хора плащат индиректно и онези пари, които влизат в Здравната каса уж от името на държавата. Защото държавата не е фирма и няма собствени приходи освен преките и косвени данъци, които събира пак на гърба на малкото реално работещи. Криворазбрана цивилизация с криви сметки. На всичко отгоре, вместо да намалява, българската бюрокрация непрекъснато се рои с нови отдели и звезди на служебния небосклон. Само през 2015-а например в община Пловдив до досегашните над 650 чиновници ще се наредят нови 130. Ще ни обслужват и ще пеят. Ще събират едни данни, ще ги анализират и архивират. За да направят града и живота ни по-хубав с хубавото обслужване. А ние ще трябва да се напънем още малко, за да платим чрез данъците си и техните заплати заедно с осигуровките и здравните вноски. Това е положението с българските псевдо реформи. А те са псевдо, защото ако държавата внася в бюджета едва една-трета от парите, а с тях осигурява повече от две-трети от гражданите, това не е справедливо осигуряване. А обикновен популизъм. И в никакъв случай не показва наченки на реформизъм и дясно управление. На редовни платци наздраве. И да са живи и здрави, защото макар че плащат цялата сметка на родното здравеопазване, ако им се наложи да ходят на лекар, пак ще трябва да си доплащат. Така е в криворазбраната цивилизация.

Руси Чернев