„Рош България” с помощта на 3D технологии представи важни акценти от исторически моменти в откриването и разработването на персонализираното лечение на рака на гърдата

HER2 -Новата цел във войната срещу рака на гърдата

 

Събитието е част от новата дигитално ориентирана комуникация на компанията, чрез която „Рош” ще продължи да поддържа връзка със своята аудитория, акцентирайки на онлайн каналите и високите технологии, за да е в крак с динамично развиващата се среда.

Гост-лектори в интерактивния семинар бяха уважаваните специалисти д-р Спартак Вълев от МБАЛ „Надежда” в София и д-р Владимир Канарев от „Комплексен онкологичен център”, гр. Пловдив, които споделиха с присъстващите интересни и емоционални истории.

През последните 30 години учени, лекари и пациенти са ангажирани във „войната”, при рака на гърдата, с агресивните, метастазиращи тумори - HER2-положителни.

И макар, че всеки случай е индивидуален, резултатите от клинично проучване на комбинация от две таргетни лекарства срещу този вид тумори показват, че тези, които се лекуват, живеят средно около 5 години повече.

Показват още, че около четвърт от туморите на рака на гърдата притежават в излишък HER2, което ще рече, че всяка една клетка притежава не само стандартните около 20,000 HER2-рецептора, но много повече - до 2 милиона, които карат раковите клетки да се умножават безконтролно и туморите да нарастват. Освен това лекарите забелязват, че жените с такива тумори не отговарят добре на лечението и при тях ракът по-бързо рецидивира и те умират по-бързо. Така учените открили враг: HER2 бил новата цел във войната срещу рака на гърдата.

HER2 обаче не е единственият рецептор на повърхността на клетката, който предизвиква растеж и делене. Фактически има четири различни HER-рецептора и за да бъдат ефективно придвижени напред тези послания за растеж, рецепторите трябва да образуват двойки. Те откриват, че едно от първоначалните миши антитела има потенциала да спре това сдвояване на различните HER рецептори и по различен начин да блокира сигналите за растеж. Ранните изследвания сочат, че идеята се оказва вярна. Така екипът започва провеждане на клинични изследвания за това потенциално ново лекарство и дългата трудна работа по установяване какво е поведението му в човешкото тяло. В резултат от тяхната работа на бял свят наистина се появява ново таргетно лекарство за лечение на рак на гърдата.

Пред учените остава открит въпросът дали не биха могли да впрегнат ползите от таргетното лекарство (биотехнологичен продукт, от групата на моноклоналните антитела), за да спомогнат да се намали съпътстващото увреждане на здрави клетки от химиотерапията т. е. то да може да може да прикрие химиотерапевтикът от тялото и да го „занесе“ и „освободи“ само в раковите клетки.

Ако връзката, държаща химиотерапевтикът към антитялото, не е достатъчно стабилна и бъде прекъсната по пътя към раковите клетки, тогава мощното и изключително токсично лекарство за химиотерапия ще се освободи в тялото. най-резултатен се оказва линкерът (молекулярното свързване), който не може да бъде прекъснат. Оказва се, че при някои форми на рак дори линкерът да не бъде прекъснат, самото антитяло бива раздробено в достатъчна степен, за да може химиотерапията все пак да убие клетката. Така се появява поредното – трето лекарство - за лечение на този вид агресивен рак на гърдата.