Translate

вторник, 30 юни 2015 г.

Зам. здравният министър Ваньо Шарков: Едва ли ще се стигне до приватизация на "Пирогов"



Но всички болници, към които има инвеститорски интерес, ще могат да бъдат приватизирани. Според него най-лесно ще се осъществи закупуването на лечебни заведения в
извънболничната помощ. Той увери, че приватизацията на болници няма да променя тяхната дейност, тъй като в закона изрично е записано - дейността да остане същата и то не за определен срок, а завинаги.
По думите му отпушването на приватизацията дава възможност на частния капитал да инвестира в съществуващите лечебни заведения, а не непременно да създава нови, тъй като от 2001 г. когато влезе в сила забраната за приватизация на държавни и общински болници, са разкрити над 100 частни и нито едно държавно или общинско.
„Ние даваме възможност да бъдат насочени усилията на практика в съществуващите лечебни заведения, за да бъдат направени те по-добри за пациентите, като сме създали условия, които да защитят лечебната дейност“, допълни той.
Д-р Шарков увери още, че приватизацията на болници няма по никакъв начин да промени цените на услугите, които предлагат лечебните заведения. Той даде пример с общинската болница в Панагюрище. Тъй като общинските лечебни заведения били освободени за приватизация, тя вече се приватизирала и инвеститорът влагал в нея 56 млн. лева, които били непосилни за общината.
Той обаче изрази съмнение, че болници с мащабите на „Пирогов” ще има от кого да бъдат приватизирани.
Д-р Шарков подробно описа процеса, по който ще се действа. Когато се отнася за областна болница, решението се взима от Общото събрание, в което има представители на всички общини. „Не може да има никакво съмнение, че някой може да се опита задкулисно зад тези хора, които са собственици на капитала на лечебното заведение, да направи някаква приватизация“, увери той и допълни, че не знае за какъв списък става дума и не е виждал такъв. След като се заяви инвестиционно намерение, Общото събрание се събира заедно със Съвета на директорите на конкретната болница и взимат решение. След това то се внася в Здравното министерство, където трябва да бъде оценено и внесено за решение на Министерски съвет. Ако се прецени, че това е добро за болницата и пациентите, тогава кандидатът инвестира в това отделение.
---
През 2013 г. дълговете на болниците са били близо 370 млн. лв. Към 31 декември 2014 г. дълговете на държавните и общинските болници са в размер на 397 млн. лв. Петте болници с най-голям размер на задълженията за м. г. са: УМБАЛ „Св. Георги“-Пловдив (46,5 млн. лв.), УМБАЛ „Н. И. Пирогов“-София (34,6 млн. лв.), МБАЛ „Св. Марина“-Варна (26,7 млн. лв.), СБАЛ по хематологични заболявания в София (25 млн. лв.) и УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ в София (24,4 млн. лв.). Тяхната стойност спрямо 2013 г. намалява единствено за УМБАЛ „Св. Георги“, а за останалите четири се увеличава. Просрочените задължения на „Пирогов“ към 31 януари 2015 г. възлизат на 12 млн. лв., на Александровска болница - 10,6 млн. лв., а на ИСУЛ - над 5 млн. лв. Многопрофилните болници за активно лечение в областните градове имат общо 61,7 млн. лв. просрочени задължения.
Към 30 април 2015-а общите задължения на държавните и общинските болници са 413, 458 млн. лв.

Няма коментари:

Публикуване на коментар