По време на третото заседание на консултативния съвет към МС
- "Партньорство за здраве", председателствана от здравния министър
д-р Петър Москов и с участието на съсловните
организации на лекарите,
зъболекарите, фармацевтите, болниците, бизнесът и пациентите, стана ясно, че българските
болници са ненужно големи, трудни за поддържане и гълтат много пари. Болничните
легла са няколкократно повече от необходимото. В 55% от лечебните заведения 1/3
от пациентите е можело да бъдат лекувани амбулаторно. Но в първичната
медицинска помощ има тавани, поради което личните лекари имат стимул да
пренасочват пациентите към болниците, където тавани няма. У нас няма недостиг
на лекари, но прекалено малко от тях работят в първичната извънболнична
медицинска помощ. В България се отделя много по-висок процент от БВП за този
сектор отколкото в много други държави, сравними с нея по показатели.
Независимо от това, ефектът е малък, тъй като няма единен контрол, който да
прецизира как се изразходват средствата.
Стана ясно още, че здравеопазването у нас е нереформирано, парите
в здравната ни система са малко и освен това се харчат неефективно. Болничният
сектор е твърде раздут, а дейностите в него не са остойностени реално. Пациентите
нямат равен достъп до здравни грижи и често се налага да плащат от джоба си. Всеки
пети у нас няма достъп до медицинска помощ, тъй като живее или в отдалечено
място, където няма болница или лекари. Между 6 и 12% от българите пък изобщо не
са обхванати от НЗОК. В същото време 4% от домакинствата изпадат под линията на
бедност заради нуждата да плащат за здравни грижи. Същевременно обаче висок е
делът на доплащане от страна на пациентите. От 38% през 2008 г. през 2014-а те
са достигнали 47 на сто и са предимно за лекарства и медицински изделия. Детската
и общата смъртност у нас са високи и макар да не сме на средното за ЕС ниво, в
сравнение със сходните ни страни не сме на лоши позиции, по тези два показателя.
Първи сме по смърт от апендицит, а смъртността от сърдечносъдови заболявания у
нас остава най-висока в рамките на ЕС.
Това са част от критиките в доклада на Световната банка (СБ)
за финансирането на здравния сектор в България, който бе представен от Антъни
Томпсън, постоянен представител на СБ у нас и част от заключенията, съдържащи
се в доклада, представен от Филип-Михал Домански, отговарящ за България в
генерална дирекция "Здравеопазване и безопасност на храните" към
Европейската комисия (ЕК).
Докладът на ЕК за здравния сектор у нас от тази година
отчита влошаване на държавното финансиране за сектора през миналата година и
спешната нужда от провеждането на структурни реформи. Домански пък прогнозира,
че едва ли ще има възможности за повече увеличаване на средствата за
здравеопазване, така че трябва да се търси по-добра ефективност.
Основните критики и в двата независими един от друг доклада
на практика на практика отбелязват сходни проблеми и дават почти идентични
препоръки към здравния нио сектор.
Сред основните препоръки и на СБ и на ЕК са: намаляване на
нерегламентираните плащания и на броя на болниците, след анализ на излишъците;
подобряване достъпът до здравни грижи там, където той липсва; насочване към
превенция и профилактика на неинфекциозните заболявания; повишаване
ефективността на разходите за здраве, чрез преразглеждане на ценообразуването
на здравните грижи и укрепване на извънболничната помощ, както и обвързването
на системата със социалните грижи, което би решило проблема с високите разходи
на болниците; реформа на информационната система на НЗОК; овладяване на
разходите при спешната помощ и при заплащане на някои определени скъпи
медикаменти, които тежат на бюджета. А заради растящия брой на хронично болните
ни се препоръчва и развитие на интегрирани медицински услуги за долекуване.
Плановете за реформи на МЗ обаче до голяма степен се
покриват основно с препоръките на ЕК, което би довело и до по-позитивни оценки
в следващия и доклад.
„И двете гледни точки – на ЕК и на Световната банка, дадоха
оценка, че стъпките на реформата - мерките на правителството са добри стъпки по
изпълнение на препоръките им и за стабилизирането на системата”, коментира здравният
министър д-р Петър Москов, като поясни, че не става дума само за финансова
дисциплина, а за по-ефективно използване на наличния ресурс за здраве.
Той обеща, че ще се вземат мерки за подобряване на контрола
в системата и обяви, че съвместно с БЛС, до края на септември, ще направят
точни изчисления колко струват медицинските услуги.
Д-р Москов обяви още, че 51 от съкратените щатни бройки в МЗ
ще бъдат пренасочени към Изпълнителната агенция „Медицински одит и увери, че с
въвеждането на допълнителния пакет за здравни услуги ще се спре доплащането под
масата в болниците.
„В момента тези 47% доплащане са на тъмно. Единствените
индикатори за тях са в приходите на болниците, фирмите и аптеките. Когато те
излязат на светло през застрахователните фондове, ще е ясно дали и защо трябва
да се плаща повече за здраве", заяви здравният министър.
Според него е странно, че когато здравният министър или
премиерът посочат, че болничния ресурс е
раздут, опозицията започва да ги нарича убийци и престъпници и пита, къде ще се
лекуват хората, а когато обаче същото нещо кажат експертите на СБ и ЕК, всички
изведнъж се съгласяват.
„Да, има раздута болнична инфраструктура. Ние имаме
количество болници, което друга европейска държава няма на глава от
населението. Ако това беше добре, щеше да проличи в нашите здравни показатели.
Това не се случва и очевидно начина на финансиране и структуриране трябва да се
променят – това се нарича реформа“, подчерта д-р Москов.
"Всяка една от стъпките, които предприемаме, е свързана
с намаляване на частните разходи за здравеопазване - остойностяването на 100
процента на лекарствената терапия на определени заболявания, реално
остойностяване на болничното лечение, договаряне с фармацевтичната индустрия на
различна политики и др.", коментира още той.
По думите му, през миналата година са загубени около 100
млн. лв. от това, че стотици хора в работоспособна възраст са загинали от
заболявания, които в другите европейски държави са лечими.
Министър Москов каза в заключение, че ще прати
"кодирано съобщение към фармацевтичната индустрия - ако не се получат
договорените споразумения за промяна на риска, ще отидем на джъмбо рефериране.
Те ще разберат".
---
Препоръки в областта на здравеопазването тази година освен
България получават още 10 държави, докато през 2014 г. са били 16. Препоръките
ще бъдат гласувани от Съвета на министрите на 14 юли т. г..
---
Пред в. „Труд" здравният министър съобщи, че поне 20%
от болничните легла у нас или 9360 от всичките 46 804 ще трябва да се съкратят,
когато Националната здравна карта стане задължителна от догодина. Това съобщи пък
Очаква се до края на месеца картата да се превърне в законодателен акт, след
като НС гласува промените в Закона за лечебните заведения.
Няма коментари:
Публикуване на коментар