Translate

неделя, 2 август 2015 г.

Петгодишните деца у нас са средно с по три до пет кариеса



12 годишните пък са с от 2 до 6, а 18 годишните – над 6 кариеса. Едва 8% от пълнолетните лица у нас са без дентални проблеми, а по-малко от 1/4 от децата посещават редовно
зъболекар. В най-лошо състояние са зъбите на децата в София, Благоевград и Смолян, а най-малко развалени зъби имат децата във Варна, Плевен и Хасково. Това сочат данните от представително проучване в страната, оповестени от националния консултант по детска дентална медицина проф. Милена Пенева на кръгла маса в НС на тема „Проблемите в денталната помощ и решаването им в полза на пациента". Форумът бе организиран от народния представител д-р Валентин Павлов, под патронажа на Комисията по здравеопазване в НС.
Данните от изследването показват още, че 2/3 от 18-годишните са засегнати от пародонтоза. Причините за тази стряскаща картина са слаб родителски контрол, неустановени хигиенни навици, неправилно хранене - предимно с подсладени напитки, недостатъчно млечни продукти, недостатъчно плодове и зеленчуци, както и чести похапвания предимно с въглехидрати и редица семейни и социални проблеми различни от медицинските.
Проф. Пенева поясни, че биологичните методи на профилактика дават най-добър резултат, ако се приложат още в детска възраст, тъй като те могат да помогнат и да излекуват обратимите състояния.
„Кариесът не е просто дупка в зъба, а процес, който се развива в устата бавно и дълго и резултата е – стопен зъбен емайл. Но това става там, където се е натрупала плака, тъй като в нея има микроорганизми, въглехидрати и захари, които образуват киселини, атакуващи емайла. В началният етап все още не се стигнало до разрушение. Не се налага със зъболекарска машинка да се изрежат увредените тъкани и да се възстановява материалът. В този етап ние имаме възможност да диагностицираме и да въздействаме, защото процесът е обратим. Задачата ни е да контролираме този процес и да го спрем. Това е истинското лечение", обясни тя.
По думите и подходите са различни например гладките повърхности на зъбите се реминерализират, ако има фисури и зъбът се запечатва или пък оралната среда се моделира. Но профилактичните мерки, които започват в стоматологичния кабинет и трябва да продължат у дома, не се финансират от НЗОК, а от родителите.
„Опитваме се да спрем и да обърнем процеса, като запазим зъбите от разрушение. Кариесът може да бъде предотвратен, можем да запазим жива и пулпата, ако навреме се вземат мерки. При пулпита, преди да се яви ужасната болка, има стадии, които са обратими. При добра диагноза тези състояния могат да се уловят и със специални методи те могат да се лекуват и то преди каналът на зъба да се е увредил. Така няма да се стигне до отстраняване на пулпата и до запълване на каналите с изкуствени материали. Защото запълненият канал, дори когато се приложи переректно лечение, носи риск. Ако обаче успеем да запазим пулпата, зъбът остава жив", обясни още проф. Пенева.
Според проф. Пенева профилактиката и превенцията, с участието на всички държавни ресурси и структури - МОН, МТСП и др., са възможният изход от тежката ситуация с детското дентално здраве.


Няма коментари:

Публикуване на коментар