Доц. Светослав Ханджиев:Не може да се говори за нездравословни храни, както и не е доказано, че някои храни водят до диабет или затлъстяване

Доц. д-р Светослав Ханджиев, председател на Българската асоциация за изследване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания и изпълнителен член на борда на Европейската академия на науките по хранене:

-Няма вредни продукти. По-скоро има нездравословни хранителни режими.
Не може да се говори за нездравословни храни, както и не е доказано, че някои храни водят до диабет или затлъстяване.

Храненето може да бъде полезно само, когато е максимално разнообразно, защото така то е балансирано. Важно е човек да няма дадено заболяване. Тогава препоръчваме или забраняваме дадени хранителни продукти в зависимост от много различни фактори, като индивидуално здравословно състояние, възраст, двигателната култура.

На трапезата ни трябва да има всичко – белтъчини, въглехидрати, плодове, зеленчуци, месо, риба, мазнини, витамини и т. н. Естествено  мазнините е необходимо да са в ограничени количества, а за предпочитане е зехтинът

За солта, брашното и бялата захар сме говорили нееднократно и сега няма да се спираме на тях.

У нас въпреки, че храненето ни се доближава до средиземноморската диета, която се счита за здравословна и предпазваща най-вече от сърдечно-съдовите заболявания, консумацията на риба все още  е изключително ниска.

Не бива да забравяме, че вечерното преяждане води до сърдечно съдови инциденти и до нарушения в обмяната на веществата. Инфарктите, инсултите се получават най-често именно след вечерни преяждания и препивания.

Храненето непосредствено преди сън е изключително вредно. Най-добре е да се спазва максимата закусвай кралски, обядвай богаташки и вечеряй бедняшки. Много мъдрост има в нея.

Важно е да се предприеме профилактика на затлъстяването още в ранна детска възраст, когато се формира броят на мастни клетки и се определят хранителните навици. Изключително важно е развитието на организма от зачеването до 2-годишна възраст, така че една бременна жена не бива да качва повече от 14-15 килограма мах.20 кг по време на бременността си.

58 процента от българите обаче са с наднормено тегло, 24% са със затлъстяване, а само 21 процента правят препоръчителните 10 хиляди крачки на ден, които се равняват на 3-4 километра.

По брой на сърдечно-съдови заболявания, които са свързани с наднорменото тегло, страната ни се нарежда на едно от първите места в Европа и на 5 по детско затлъстяване.

Децата у нас са на челно място в Евросъюза по стоене пред телевизор и компютър. В Холандия те гледат телевизия или играят на компютър 17 часа на седмица. Във Франция - 20, Румъния 23, а в България - 26 часа седмично или по 3-4 часа дневно. Същевременно 25% от децата между 11 и 17 години у нас не се занимават със спорт, което ги прави склонни към затлъстяване, а оттам и към хронични болести.

Липсата на детски площадки за игри, съвременните технологии и нездравословното хранене са водещите причини за тази тъжна тенденция. За да излезем от нея е необходимо децата, освен да се хранят балансирано, да имат условия за спорт и движение, включително и като се увеличат часовете по физкултура.

До момента няма проучване, което научно да доказва, че консумацията на определени храни и напитки водят до затлъстяване или диабет тип 2.

Смятам, че идеята на Министерство на здравеопазването за въвеждане на данък „вредни храни“ е неефективна мярка за справяне с проблемите на наднорменото тегло и затлъстяването в България. Ако няма вредни храни, има ли смисъл от данък върху вредните храни?

Като водещи в борбата с наднорменото тегло трябва да бъдат информационните кампании, насочени към родителите, които имат основна роля при формиране на хранителните навици и ползите от спорта на своите деца.

------

Нездравословното хранене е причина за 10,8% от смъртоносните заболявания, което е повече от тютюнопушенето. За това предупреждават експерти по обществено здраве във Великобритания.

Според специалисти по хранене сред най-вредните храни, най-често консумирани у нас са: майонеза, кетчуп, маргарин, кренвирши, пастет, чипс/пържени картофи, бяла захар/изкуствени подсладители, вафли/пасти/кроасани, безалкохолни и разтворими напитки, солети, соленки, бързи закуски, пушени меса, енергийни напитки и храни, съдържащи съставката мононатриев глутамат.