Във връзка с дискусията за въвеждането на
данък„вредни"храни, считам, че това е неефективна
мярка за справяне с
проблемите на заболяванията, свързани с храненето в България, в основата на
които са фактори като режимът на хранене, генетиката, начинът на живот, двигателната
култура, както и липсата на информираност. На базата на нашия опит и на
последните научни публикации, смятаме, че не трябва да се приема терминът
„вредни" храни, който не се прилага в науката за хранене. Ако една храна е
с доказано вредни съставки, то тя не е храна и не трябва да се
консумира.Храната може да вреди на здравето само в отделни случаи, когато в нея
попаднат (най-често от околната среда) замърсители от химичен и биологичен
произход - олово, живак, радиоактивни вещества, вируси, бактерии, паразити и
др. Всичко това дава основание да твърдим, че няма вредни храни, а вредни
количества. Тъй като в проектозакона се обсъждат главно три основни нутриента
(трансмастни киселини, сол и захар), редно е да отбележим, че нормираните нива,
свързани с приема им, са различни. Например, набавянето на захари само от
единствения основен естествен източник - плодовете, може да бъде недостатъчно и
да породи риск от дефицит за организма, а пък натрият поради широкото си
разпространение в конвенционалните храни може да доведе до свръхприем. Всяка
съставка, одобрена за влагане в хранителни продукти и напитки в Европейския
съюз, може да присъства в балансирания хранителен режим при препоръчителните
норми за оптималния им внос. Препоръката или ограничаването на дадени
хранителни продукти може и трябва да става на базата на индивидуалното
здравословно състояние, възрастта, пола, професията, двигателната култура и
т.н. Към момента няма проучване, в което научно да се доказва, че консумацията
на определени храни и напитки самостоятелно в оптимално количество води до
заболявания. Данък върху някои храни бе въведен в ограничен брой страни по
cветa и опита показва, че той не е повлиял в частност върху нивата на
наднормено тегло и затлъстяване. Това, което е необходимо, са информационни
кампании, насочени към формирането и промотирането на хранителни навици. Такава
информираност не може да се постигне с въвеждане на данъци, а с национални
образователни кампании, които да стигнат до всяко училище и всяко семейство и
да помогнат за по-доброто разбиране на отговорността за собственото
здраве.Необходимо е да се популяризира т.нар. здравословен начин на живот
(хранителен и двигателен режим, сън и т.н.). и създаване на възможности за
децата да спортуват повече и да са физически активни.Според Световната здравна
организация, проблемите на болестите, свързани с храненето, могат да се решат,
ако се съчетаят усилията на специалисти, медии, производители на храни и
напитки, правителствени и неправителствени организации. Едно ползотворно сътрудничество
на специалистите по хранене и диететика с Министерство на здравеопазването ,
Министерство на земеделието и храните, Министерство на образованието,
Министерство на спорта, медиите и производителите на храни и напитки, могат да
допринесат за създаване и затвърждаване на здравословни хранителни навици още
от предучилищна и училищна възраст. Въвеждането на задължително обучение при
подрастващите, свързано със здравословното хранене и начин на живот със
сигурност, ще има много по-голяма полза за здравето на обществото в дългосрочен
план, отколкото налагане на ограничения и данъци.
Няма коментари:
Публикуване на коментар