петък, 20 февруари 2015 г.

И моите причини да съм в България



Нищо не се е променило за тези 26 години. Сори, напротив станало е даже по-зле…
Но аз съм тук, защото:
1.Умирам от удоволствия да си гледам в краката на всяка крачка по улиците, за да не настъпя нечия храчка, сопол или лайно, пардон казано по по-културному за последното-фекалия; 
      2. Кеф ми е да ходя навън и да гледам как спирките са потрошени, опикани и покрити с разни-безобразни надписи извинете - графити; 
      3. С радост наблюдавам как от балконите или от колите безнаказано „гражданите” изхвърлят боклуците си; 
      4. Иде ми да се разплача от умиление когато в градския транспорт, където сме си по-близки и от сардели в консервна кутия, ми замирише на чесън, пот и ракия, а всичко наоколо е мръсно, смрдящо и неизмито; 
      5. Гот ми е, когато някой не на себе си и не по-своя вина (психично болен, пиян или заядливо луд) тормози, обижда или бие друг-обикновено българите само гледат, докато циганите се защитават ама яко-евала за което; 
      6.Супер ми е, когато се качвам в градския транспорт – висок и на качване и на слизане – абе няма защо да се чудя как да си доувредя още и без това увредения от детството ми ляв крак-приликите тук са случайни… Не говоря за възрастните-тях кой ли ги бръсне за слива, както се казва-кучета ги яли..;
      7. Омръзна ми да чета как този окрал това, онзи внесъл наркотици за еди колко си млн./млрд., другият оставил в цели региони хората без препитание, ама не те, а циганина Пешо е в затвора, за това, че откраднал 3 кг. месо да си нахрани децата, докато ония другите си пекат дупетата на разни екзотични плажове и си живеят като дерибеи у нас- за което четем със „завист” и благоволение във всички вестници, не само в жълтите;
     8. Разтапям се от удоволствие, когато се правят какви ли не показни и звучни акции като „Наглите”, „Червеите” и т. н., но които си остават прах в очите на слепите, а го отнасят реално бедните и най-вече инвалидите, ама ония истинските, които са по-малко от фалшивите и от чиито пенсии най-вече се реже кървавият дан. Ама както се казва гарван гарвану око не вади…и преди и сега…;  
     9. Просълзявам се като чета, че този бил доносник, оня сътрудник на службите, трети от ДС от 1,2,3…-все на ползу Родину. Ама излиза, че само аз, а и някои други „будали” т. е не наши хора сме вода ненапита, чак ме хваща яд, че съм „пропусната”ама като се замисля - а бе не ставам за това-пряма и бързорека съм и не напразно е казано, че от всяко дърво свирка не става, така си е и съм благодарна, щото иначе можех и в кафеза да съм-преди де…;
     10.Удовлетворена съм, че и сега не се гледа на човека като на професионалист-на качествата му, а пак на това, чии човек е-на кого си, от кои си... Що НПО-та се появиха, във всички сфери-това е друга ракия, извинете-тема, но някои от тях продължават да работят по стария приом с „тоя или оня списък”, с „тия или ония хора-нашите”, без да се замислят, че така отблъскват работещите честно хора…;
     11. Жестоко ми е, че ядем супер старо месо, от нечии резерви, че храните са бъкани с ГМО-та, че сиренето и кашкавала не са узрели т. е.  всичко е яко вредно, че парите ни за ток, вода, телефон, храна и дрехи отиват за пенсионерите и хората, но не нашите, а извън моята „Родина”;
     12. Размазващо ми е, че като мен много други в страната не ползват парно, но целокупно плащаме за някакви тръби, които не по-наша воля са в имотите ни, плащаме за тях като за световно, докато други в т. ч и много от богатите не плащат своето, защото просто няма Държава…;
     13. Густо ми е, като слушам/чета как в нашето вече „димократично” общество някои твърдят, че са защитници на инвалидите пардон-на тези в неравностойно положение по европейски…Ама недай си боже, ако по повод (да не помислите ей така без причина) кажеш на някой от тях, че ти си точно такъв човек-носят ти вода от десет кладенеца, за да те „отсвирят” и даже нагличко те обвиняват, че ти спекулираш с това, за лична изгода. Боже, как да не се кефиш и защо да ти е унизително от появилите се навсякъде около нас говорители-защитници, на най-уязвимите хора. Ама сит на гладен що да верва бе…
     Колко много години надежда, колко много години преход – разграбване, колко много погубени съдби и животи, колко мнооого напуснали и напускащи още страната ни. В „няма такава държава-България” вече няма нищо освен вечните едни и същи депутати, с малки изключения на назначените послушковци, които как не се накрадоха и как не оставиха глътка въздух на тоя окаян, беден, обруган, както никога български народ. Все едни и същи „лица-мутри чак да ти се доповръща…
      Е, как да не си горд, че живееш тук и сега в България, където не можеш да си намериш работа, ако си ничии човек или над 40 год. и където на почит е чалгата, а звезди са разни-безобразни миски, мутри и очевадни крадци от прехода, а и от сега. 
     Е, как да не си тук, как да не си жив – да гледаш, да се чудиш и да плачеш, а бе да се смееш, защото, който се е смял той е оцелял…А смехът, понякога горчи като отрова, ама нейсе…


четвъртък, 19 февруари 2015 г.

Бебетата, които приемат предимно майчина кърма през първите шест месеца от живота си страдат по-рядко от стомашно-чревни разстройства



От друга страна обаче при тях често се наблюдава недостиг на желязо, което от своя страна е причина за появата на анемия. Принципно, майките с ниско ниво на желязо в кръвта си
раждат деца, които също страдат от недостиг на желязо.
Резултатите недвусмислено показват, че децата подхранвани с майчина кърма са по-малко предразположени към стомашночревни инфекции. Едва 18% от кърмените бебета развиват подобен род заболявания. За сравнение процентът на стомашночревните инфекции при бебетата на смесено хранене, а именно кърма и специална млечна формула, е 33%.
Същевременно обаче изследването показва, че децата приемащи майчина кърма демонстрират ниски нива на желязо в кръвта. Резултатите сочат, че едва 4% от децата на смесено хранене са склонни да развият анемия, за сравнение този процент при децата на кърма е 22%. Известно е, че концентрацията на желязо в човешката кърма е изключително ниска. Ако по начало запасите от желязо в организма на майката са нищожни, това дава отражение и върху здравословния статус на новороденото.
Въпреки по-високия риск от недостиг на желязо и потенциалната опасност от поява на анемия, препоръчително е на новородените да се дава майчино мляко. Недостигът на желязо се коригира лесно с помощта на хранителни добавки, а майчината кърма предпазва детето от риска да развие потенциално опасни, дори смъртоносни стомашночревни инфекции. Успоредно с това, други изследвания в тази област показват, че подхранваните със специална млечна формула бебета страдат по-често от стомашночревни инфекции.
Според лекарите-специалисти ранното клампиране на пъпната връв след раждане може да доведе до анемия, а  ако то бъде забавено може да увеличи рискът от развитие на жълтеница.
Според резултатите от анкетата, за хранителните навици на българските семейства, реализирана от Нестле България повечето от анкетираните майки не са променили начина си на живот, за да се подготвят за забременяване. 77% от бременните обаче са планирали бременността си. Същевременно обаче едва 11% от тях заявяват, че приемат фолиева киселина. Тя е изключително необходима за изграждането на невралната тръба, която се затваря на 28 ден от зачатието. Ето защо приемът на фолиева киселина трябва да започне предварително-2-3 месеца преди забременяване, за да се намали рискът с 22% детето да има малформация.
Данните от много проучвания показват, че децата родени с цезарово сечение имат по-често алергия, по-податливи са на различни инфекции, имат по-голям риск от затлъстяване, с по-слаб имунитет са и по-трудно се адаптират към околната среда.
СЗО препоръчва кърменето да е до 2 год. възраст на детето. По думите на български лекари обаче е безкрайно пожелателно то да е до 6-12 м. Много често майките още на 2-4 месец го прекратяват и то не поради липса на кърма.
Вода може да се приема, ако е много горещо или детето има здравословен проблем-температура. Отлагането н сокчетата до 8-9 м. е абсолютно порочно, твърдят те.



29% от бременните жени и 26% от децата под 5 год. у нас страдат от недостиг на желязо



Това сочат данните от проучване, представено на дискусия "Как да се преборим с дефицитите в хранителния режим на децата в България " в общинска АГ-болница „Шейново”. Форумът е в
рамките на кампания "Първите 1000 дни... и след това", реализирана в България по инициатива и с подкрепата на Нестле България със съдействието на болници - партньори в цялата страна. .
Онлайн проучването е свързано с хранителните навици на семействата, както и с начина на хранене на децата им. То обхваща 500 мъже и жени в страната. Данните от него бяха съпоставени с тези на СЗО, които изследват дефицитите при бременни и малки деца (под 5 години) в световен мащаб.
"Основната причина за ниските нива на желязо при малките деца в България е ранното въвеждане на киселото мляко и предпочитането на пилешкото месо, вместо балансирането на менюто с умерен прием на разнообразни храни - телешко, риба, яйца, зеленолистни. Социалният статус на семейството е от голямо значение - недостигът на желязо е типичен за деца, чиито семейства имат по-малко възможности", коментира д-р Румен Велев, изпълнителен директор на болница „Шейново”.
По данни на СЗО 29% от бременните българки страдат от недостиг на желязо, докато във Франция и Германия процентът е около 12%, а в САЩ малко над 5%. Проблемът е общовалиден за страните от региона – сходни на нивата в България са тези в Сърбия, Румъния и Русия.
Лекарите съветват децата, подрастващите, бременните и кърмещите жени да приемат минимум 18 мг желязо на ден. Дефицитът на желязо особено по време на бременността влияе пряко върху здравето на новороденото, тъй като се увеличава рискът от развитие на анемия. В дългосрочен план железният дефицит води до отслабване на имунната система и чести боледувания. Съветът на лекарите е майките да кърмят максимално дълго децата си, да се грижат за приема на достатъчно телешко, жълтъци, боб, грах, леща, бадеми  Важно е да се знае, че децата, подрастващите, бременните жени и кърмачките не трябва да падат под 18 мг желязо на ден.
Данните от изследването показват също така, че над 18% от бременните жени страдат от недостиг на цинк. Този процент е сред най-високите в световен мащаб и е сравним единствено с Румъния. В държави като САЩ, Гърция и Испания делът е двойно по-нисък, а във Франция е едва 4%.
"Нивата на цинк влияят върху нервната система на зародиша и развитието на мозъка, като дефицитът на минерала може да доведе до по-слабо развитие на мозъка и забавени мозъчни процеси. Липсата на цинк води до чести настинки и инфекции, потиснат апетит, депресия, затруднен растеж при деца”, подчерта доц. Христо Мумджиев, специалист по детски болести. За да си го набавяме е важно да консумираме много бобови култури, семена, ядки и морски продукти, пълнозърнести храни.
Съгласно изследването зелен боб и грах консумират едва 19% от българите, пълнозърнест хляб -39%, а бял предпочитат 47.5% от анкетираните.
Белият хляб, бялата захар и оризът продължават да преобладават и да бъдат традиционно предпочитание за българите, сочат още данните от проучването.
Друг ключов недостиг за населението у нас е този на Витамин D, който е от съществено значение за развитието на костната система. Той повишава ефективността на имунната система срещу различни болестотворни микроорганизми. Оптималните количества на витамина в кръвта са сигурен гарант за по-малко настинки и грип. Недостиг на витамин D при деца води до слаби кости с недостатъчно минерализирана тъкан и деформации-до по-чести остеопорозни фрактури. Основният проблем в този случай идва от недостатъчния прием на риба (Омега 3) и от липсата на храни и млека, обогатени с витамин D.
Омега 3  мастни киселини оказват влияние при бебетата не само върху развитието на зрителните им органи, мозъкът, но и намаляват рискът от алергични заболяваня. 
Според данните от проучването веднъж седмично риба консумират само 16% от запитаните. Това е крайно недостатъчно, тъй като рибата е важен елемент в хранителния режим на подрастващите, наред с правилния прием на зеленчуци, млечни произведения, пълнозърнени храни.
Сред най-тревожните резултати от проучването е изключително високият процент на хората, които не практикуват никакъв спорт – близо 60%. Само 2-3 пъти в месеца спортуват допълнителни 7% от запитаните. Всеки ден практикуват малко над 5%, а 2 до 3 пъти седмично – малко над 12% от населението.

У нас 10% от имащите псориазис - 14 000 души са с тежка форма на заболяването



2300 лв. е средната стойност на лечението на псориазис с биологични медикаменти на месец. Често лекарите не информират пациентите си за всички възможни варианти за лечение и
изписват веднага тнай-скъпите лекарства, които не винаги са най-добри за болния. Това съобщи д-р Румяна Тодорова, управител на НЗОК, която бе на представянето на брошурата „Видове лечение на псориазис” издадена от съвместно от НЗОК и Асоциацията на хората с псориазис и псориатични усложнения. С изданието се цели пациентът да бъде информиран за пътя, по който един болен от псориазис трябва да премине, преди да бъде насочен към най-скъпата терапия. По думите на д-р Тодорова на пазара непрекъснато излизат нови продукти, които са скъпи и ефикасни, но имат и доста странични ефекти.

Псориазисът е хронично възпалително заболяване на имунната система с кожно проявление. Понякога заболяването може да бъде в ремисия в продължение на години. То не е заразно и не може да се предаде по полов път.

Смята се, че между 1,5 и 3% от населението на планетата страда от псориазис.

Към момента 204 протокола, на пациенти за лечение с биологични продукти, са представени в НЗОК за обработка, от тях 172 са одобрени, 27 са върнати за доуточняване, а пет са отказани. От тази година още едно лечение се поема от НЗОК - ще се заплащат и имуносупресорите при тежките форми на болестта.

Израел разработва нов вид медицинска марихуана



Израелски учени представиха нов вид медицинска марихуана, която няма психоактивни ефекти, а само лечебни, съобщи БГНЕС.Новият вид лечебна марихуана, която не „напушва“, е
наречена „Рафаел“. Тя може значително да помогне на хората, страдащи от епилепсия и други заболявания.Медицинският канабис се използва за лечение на тежки болести, при които традиционните лекарства не помагат – епилепсия, глаукома, много видове рак, за облекчаване на симптомите при химиотерапия и лъчетерапия и др.Учените подчертават, че откритието им е подходящо специално за деца и много млади пациенти. За сега този вид медицинска марихуана ще бъде достъпен само в Израел.„Не искаме хората да си помислят, че Израел е страна, която изнася само оръжие и марихуана“, каза Майкъл Дор, съветник в министерството на здравеопазването . „Но Израел е водеща страна в медицинското използване на марихуаната и нейните изследвания привличат вниманието на цял свят“, обясни той.За това свидетелства и договорът за шест милиона долара за сътрудничество между австралийската фирма „PhytoTech Medical“ и Йерусалимския университет в развитието на таблетки с тетрахидроканабинол за медицински цели.Статистиката показва, че около 20 000 пациенти използват канабис за медицински цели в Израел, а до 2030 г. броят им ще достигне 30 000 души.

Здравно неосигурените проговарят…



В края на януари медиите оповестиха информацията за нов закон, който е за всички неосигурени българи. Държава им дава срок от 6 месеца, през които те трябва да покрият задълженията си за последните три години. Ако не го направят, след това ще плащат данък
„здраве” за 15 години назад, когато налогът беше въведен. Мерките бяха обявени от министър Петър Москов на заседание на правителството.Както се и очаква, законът породи поредица от противоречиви коментари. Едни го подкрепиха шумно, други тихо започнаха да възнегодуват. Дочуха се коментари, че никой не е длъжен да покрива лечението на друг, който просто не си е плащал. Заговори се и за това, как лекарите приемали до момента здравно неосигурени, оказвали им помощ и после нямало как да си вземат парите. А самите здравно неосигурени нехаели върху ситуацията и най-нагло се възползвали от безплатното лечение. Къде се крие истината обаче?...Според Конституцията, здравеопазването, наравно с образованието в България е безплатно. Разбира се, на теория всичко изглежда по-красиво, отколкото е в действителност.На практика, ще ви запозная с историята на Лидия. Жена на 52 години от Разлог.Лидия е работила 18 години и нейните работодатели са й плащали здравни осигуровки. Когато фирмата, за която е работила фалира, тя остава без работа. Спира да плаща здравни осигуровки и се превръща в една от хилядите здравно неосигурени. Ако Лидия се разболее, тя трябва да плаща за всичко като частен пациент. Например, една снимка на скенер ще й струва 24 лв., вместо 2.40 лв. И това е най-малкото. Като се започне от прием в болницата, през дните, които е там, лекарствата и хилядите манипулации, които биха й се наложили, тя трябва да даде една крупна сума, заради това, че е безработна и неосигурена. Добре. Държавата ще иска от Лидия данък затова, че не е плащала. Ще й го иска за години назад и прочие. Държавата ще гони Лидия, ако няма тези пари и ще се отнася с нея като престъпник. И, колкото и неясен да е новият закон, въпреки гръмките слова на министъра, толкова и неясно е положението, в което ще изпадне самата Лидия.Ще я върнат ли от болницата, ако тя отиде там по спешност. Ще се въведе ли регистър, в който да се вижда кой плаща данъка или не. Това, че плащаш данък какъв те прави - осигурен или неосигурен. И накрая, къде е в същност безплатното здравеопазване в България?И някъде между всичките тези въпроси в поредния объркано-неясен закон в България, изниква още един въпрос - какво да прави Лидия?Дали държавата е направила нещо за нея или само иска нейните пари и данъци. Защо не й подсигури работа, защо не даде алтернатива на здравно неосигурените, защо не им помогне?Защото самите здравно неосигурени не са само ромите по кварталите. Самата Асоциация за здравно неосигурени ти навява именно на това - ром, който краде ток и не му пука от никой...Но Лидия не краде ток…плаща си го. Плаща си и, когато отиде в магазина за храна. Плащала си е всички данъци в продължение на 18 години.Накрая се е озовала в положението на хилядите българи, които не могат да си намерят работа:1) Защото са прекалено стари, за да ги наеме някой.2) Защото в България има дискриминация заради възрастта.3) Защото в България няма работни места.4) Защото малките градове са забравени от всички и всеки.Тогава какво да прави тя?Да се моли да не се разболее или да се чуди защо е жива, щом трябва да е безработна и трябва да живее в страх, че, ако се разболее, някой ще я изгони от болницата, в която е отишла.Обръщам се към всички министри с тези въпроси: Какво да прави тя? Къде да работи? Как да живее…и защо трябва да живее в страх?Затова, докато този иначе казано закон не се промени, хиляди здравно неосигурени ще си задават тези въпроси. И явно няма кой да им отговори….
Костадин Костов
www.lentata.com

Правото на медицинския персонал доминира над правата на пациента



при оказване на медицински услуги е записано в доклад, публикуван от Центъра за зашита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ).
В България системно се нарушава принципът за своевременност на медицинската помощ при неотложни и внезапно възникнали спешни случаи. Голяма част от оплакванията на хората са свързани със забавяне или отказ да се изпращат екипи на СМП. Така напр. в София, Варна, Бургас, Пловдив линейките закъсняват от 30 минути до няколко часа.
Здравни медиатори и неправителствени организации алармират и за дискриминация на пациентите, свързани с възрастта или етническата принадлежност - ако е в напреднала възраст, с тежко увреждане или ако е циганин просто линейките не идват. Като основен проблем при хоспитализацията се явява информираното съгласие на пациента. Наборът от унифицирана информация на хартиен носител не съдържа данни нито за здравословния статус на пациента, нито за предлаганото лечение, нито за лекуващия лекар или лекарски екип, нито за очаквания резултат и евентуалните рискове от индивидуално подбраната лечебна стратегия.
Така наречената "Декларация за информирано съгласие" се дава в приемно отделение на пациента или на придружаващите го лица не от лекар, а от медицинска сестра или дори санитар.
В декларацията се съдържа клауза, че в хода на лечението може да настъпи влошаване на състоянието и пациентът е информиран за това. С този формален подход правата на пациента не са гарантирани, но всяка грешка на лекуващия лекар или екип е предварително оневинена. Не са редки случаите, когато пациентът вместо лечение получава увреда - основна или допълнителна, която го инвалидизира или пък му причинява смърт. Още по-чести са случаите на вътреболнични инфекции при хоспитализация и лечение в болница.
В доклада се посочва, че друг проблем е липсата на уважение към личността на пациента и погазване на неговото човешко достойнство. Проблемът е генериран от отношението на персонала в лечебните заведения към спешните пациенти, към тежко болните пациенти, към пациентите по принцип и към хората с увреждания.
Честа практика е, когато пациенти с инсулт или психическо разстройство се връзват за леглата, под бинтовете да няма подложки и така превръзките се врязват в ръцете и краката и нараняват болния. Освен това на тези пациенти не се оказват грижи, за да се осигурят елементарни битови нужди - да имат вода или храна, или да им се извършва тоалет, ако са в реанимациите и спешните отделения. Това е в разрез с присъщите на всяко човешко същество ценности като чест, достойнство, авторитет и е недопустимо поведение в хуманните правови общества, за каквото претендира да е и българското, се посочва още в доклада.
По отношение на правата на пациентите в извънболничната помощ се отбелязва, че палиативна грижа в България практически не се предоставя в лечебните заведения за болнична помощ, нито от личните лекари, въпреки че в Закона за здравето има текст, според който при нелечими заболявания с неблагоприятна прогноза пациентът има право на палиативни медицински грижи. В анализа се казва, че неизменният аргумент за отказ на лечебните заведения да предоставят палиативна грижа е липсата на договор с НЗОК.
От ЦЗПЗ подчертават, че основните права на пациента са разписани доста подробно в Европейската харта за правата на пациента. В прилагането на правилата, записани в този документ обаче у нас са налице проблеми.
Но те не са присъщи за частните лечебни заведения в страната, където полаганата грижа там е значително по-добра, но за доста ограничен кръг от пациенти.

Сто нюанса крадливо. Какво направи кабинетът „Борисов 2? за 100 дни?



 Правителството върна със закон ГДБОП от ДАНС в МВРОсвен нови външни заеми в размер 4,5 млрд. лв. (вече взети) плюс още 16 млрд. лв. (предстои тази и следващата година), за които стана дума вчера (виж тук), какво друго направи за 100 дни правителството?Ето няколко по-важни действия и бездействия:- Вместо реформи в здравната система, които да ограничат непрекъснато нарастващите разходи от бюджета на Здравната каса , министърът реформатор Москов предизвика расистки скандал и получи расистка подкрепа. Правителството прокара поправка в закона възстановяването на здравни осигурителни права да става с плащане на 3-годишни осигурителни вноски (около 2000 лв.), което ще остави извън системата най-малко милион неосигурени. Исканията на министър Москов за квотни разходи за определени заболявания и групи пациенти тепърва ще създадат проблем. Премахването на ТЕЛК и делегиране на правото на всеки лекар да установява инвалидност ще увеличи корупцията, вместо да премахне старата корумпирана система.- Пенсионната реформа на ГЕРБ (неподкрепена от реформаторите, но подкрепена от ДПС – ново плаващо мнозинство)
промени със закон принципа на осигуряване, цели да прехвърли средства от частните пенсионни фондове в НОИ. След съпротивата срещу това, сега ГЕРБ се канят през март да правят нови поправки в закона, все едно че нищо не е станало.- Правителството върна със закон ГДБОП от ДАНС в МВР. Прави експерименти с различни методи за пътни проверки и контрол. Разкриваемостта на зачестилите мафиотски убийства не е висока. Осъдени или под домашен арест видни мафиоти продължават да бягат, както при първия мандат на Борисов – сега изчезна Брендо, осъден в Италия на 20 години и у нас на 7 години. Същевременно в МВР и службите се върти интрига с т. нар. разработка “Червеи”, като че ли това е най-големият скандал в тази сфера, а очевидно основната цел е да се направи чистка в службите.- Придвижи проект за саниране с държавен кредит от 1 млрд. лева (от държавната Българска банка за развите), с който реално ще се прави топлоизолация, а не цялостно саниране. Материалите ще са вносни (тоест – никакво развитие и стимул за икономиката тук). На практика с парите на всички данъкоплатци се подобрява енергийната ефективност на ограничен брой жилища на частни лица. Би трябвало с държавни пари да се санират държавни сгради – училища, болници и др., а за частни жилища да се направи програма с изгодни кредити и стимули.- Нищо не спира генерирането на загуба в енергетиката – НЕК продължава да купува скъпо енергия и да я продава по-евтино на ЕРП. До момента няма реформи. Заемите ще покриват дупката.- Министерство на транспорта закрива последователно влакове (50 от началото на годината, предвидени са да спрат общо 200 за 2015 г.) и тика БДЖ към ликвидация в изгода на автобусните превози и линии на частни превозвачи.- Най-важната стъпка в образованието е спорното отпускане на държавни средства на частни училища, които работят за печалба. И няма механизъм за контрол дали финансирането няма да отиде за увеличение на печалбата, вместо за по-голяма достъпност на образованието.- Правителството отпуска 1,2 млрд. лева да осигури ликвидност на ПИБ и близо 2 млрд. да покрие суми на вложители до 100 хил. евро в КТБ и да замаже грабежа. Проблематично е връщането на тези пари на държавата. КТБ, след като беше насилствено съборена, длъжниците й си извъртяха изгодно дълговете чрез цесии, при които са си спестили по 20-30% от дължимото. Създава се впечатление, че заинтересовани си разделиха ограбеното от тази банка, със съдействие на БНБ, прокуратурата и правителството.- Правителството назначи освен за министри, също и за съветници на министри представители на Протестна мрежа, които бяха против правителство с премиер Борисов.- Реформа в съдебната система още няма, има драстични примери на злоупотреби в съдебната власт. Само една съдийка е отстранена поради изявления на френския посланик.- Брутална демагогия около проекта “Южен поток”. Борисов поде необичайна кампания с инициативи за газов хъб, след като Русия обяви края на “Южен поток”. Борисов стовари вината за проваления проект на предишното правителство, забравяйки, че неговите евродепутати гласуваха в Европарламента преди година декларация да се спре строителството на газопровода. Антируската риторика от коалицията на управляващите и специално против газопровода също е дала основания руската страна да се откаже от проекта. След спирането на газопровода, т. нар. десни развиват идеята, че от него България няма да спечели, а по европейски програми ще спечели много повече. Но едното не трябва да се противопоставя на другото. Можеше да има и газопровод, и европейски програми. Също така някои представители на управляващите (Мартин Димитров и др.) развиваха идеята, че Путин блъфира и няма да строи газопровод към Турция.- В областта на културата министърът вдига шум единствено за т. нар. “Български Лувър” и придвижва изложби, а висят нерешени проблеми в културното наследство, колекционерството, театрите, музеите. Няма реформи, няма достатъчно пари за опазване на паметници на културата и др. Картини от КТБ бяха прехвърлени в Националната галерия, което изглежда като експроприация.- Стагнацията продължава, вместо оживление и ръст на икономиката има връщане надолу в сравнение с предишната година. Божо Икономиката, както наричат министъра на икономиката Божидар Лукарски, получи оценка 5 за стоте дни от Реформаторския блок, което е показателно за самочувствието и самооценката на управляващите.- България е подложена на силен миграционен натиск – бежанци и имигранти от Азия и Африка навлизат през границата с Турция, а правителството няма ясна идея какво да се прави, не въвежда квоти за бежанци, както Австрия и др. европейски страни. Вицепремиерката Кунева настоява да интегрираме бежанци, с осигурени за общините пари от Европа. България обаче няма капацитет да интегрира и българите – липса на производство и поминък в провинцията, по селата, висока безработица. Страната е изостанала и в интегриране на циганите, затова трябва да има ограничения за имигранти. Правителството няма решение на този проблем, а го задълбочава. И България постепенно става базов лагер на легални и нелегални имигранти, което неминуемо създава напрежение.


www.bgmak.eu

Сто дни срамота



Толерантната стодневка на кабинета свърши, време е парата да напусне свирката. Формално толерансът към правителството свърши, време е за равносметка на първите 100 дни. В
тримесечната сводка на властта има четири толкова лоши новини, че никоя добра не е в състояние да ги компенсира. Първата е скокът с 10% на цената на тока. Тя е най-осезаема за гражданството, понеже се плаща начаса. Първите зимни сметки вече разклатиха кабинета "Борисов 2", който рискува да повтори съдбата на "Борисов 1". Втората лоша новина е вземането на 16 млрд. лв. нов външен дълг, които ще плащат поколения наред. Впрочем по степен на скандалност тази лоша вест държи първенството, но понеже е замаскирана с непроницаемия речник на финансистите, хората по-трудно я осмислят. Третият голям провал на този кабинет е спирането на най-големия инфраструктурен проект у нас - "Южен поток", за който сега премиерът Борисов горко съжалява. Най-бедната страна в ЕС се лиши доброволно от дългосрочни приходи, за да угоди на евроатлантическите си ментори, като в замяна получи почетното място на прифронтова държава в новото геополитическо противопоставяне между Щатите и Русия. Така стигнахме и до четвъртия голям порок на това правителството - неговата външна и отбранителна политика, които са на път чисто и просто да ни вкарат във война. С любезната асистенция на държавния ни глава, разбира се.Ще признаете, че едва ли има добра новина, която да надцака горните. Па била тя и рейтингът на здравния министър Петър Москов . На този фон реформатори леят елейни слова във възхвала на възцарилото се в страната благоденствие след прогонването на злодея Орешарски "България вече е стабилна държава", прибързано заключи лидерът на ДСБ Радан Кънев. Черният му хумор не допадна на всички. За сто дни нито една от прехвалените реформи на кабинета не успя да стъпи на здрава основа, въпреки че вчера всички вицепремиери се похвалиха с отворен широк фронт в тази посока. Ревизията в енергетиката, която трябваше да понижи крайната цена на тока, доведе до нейното увеличаване. Безработицата не е мръднала, освен в средите на професионалните протестъри, осребрили площадния си патос във властта, и сред клиентелите на управляващите партии. Там спадът е рязък. Големите социални въпроси - гарантиране на пенсиите, ръст на доходите, социално подпомагане на бедни, майки и инвалиди - предстои да бъдат решавани или намират твърде спорни решения. Приток на инвеститори не се забелязва въпреки възстановената стабилност (по Кънев). За това, обясняват ни, била виновна съдебната система, където пък реформата още не е започнала, а и не е ясно как ще свърши. С други думи, реформаторското мнозинство дотук не е реформирало нищо, ако не броим връщането на модела "Цветанов" в МВР, което е по-скоро реставрация, отколкото реформа.Здравеопазването, тази геена огнена за всеки българин, засега произвежда основно министерски рейтинг. Ефектът от реформите на министър Москов - по една на всеки три дни - ще се усети най-рано наесен. Дотогава ще се електронизираме, реорганизираме, пакетираме и пр. Засега не е ясно какво точно се прави, но се прави с много шум. Парата е основно в свирката. Дори най-гръмката рекламна вест - за отпадането на омразните направления за специалист, може да се окаже антиновина. Лимитът за прегледи тъй или иначе се запазва, само че разпределен по т.нар. индивидуални пакети, колкото да се снеме отговорността от лекарите и да се вмени на пациентите. То комай цялата здравна реформа ще се окаже конструирана на този принцип - всичко за лекарите и едно голямо нищо за пациентите. В образованието пък реформата ще се запомни основно с някои незабравими лафове на просветния министър, разбира се. Като цяло изпълнението на подробната управленска програма, сглобена преди месец, трудно може да се осчетоводи поради отсъствието на каквито и да било срокове в нея. А пък и самото й съдържание е толкова обтекаемо, че може да означава всичко и нищо. Четирилистната детелина на властта - ГЕРБ, РБ, ПФ и АБВ - засега не ни носи бог знае какво щастие. Дори и след стодневния си брак съставляващите я формации се държат помежду си като обречени на безбрачие девици Всякоя се срамува от другите три. Реформаторите продължават да се правят, че нямат нищо общо с "гнилите ябълки" на ГЕРБ и тайно ликуват от присъдата на Цветан Цветанов. Не пропускат повод да се разграничат и от първановистите. В ГЕРБ също едвам изтрайват изцепките на министри от блока и тайно тъгуват по кафето с Местан. АБВ продължава да изобразява левица, провеждайки дясна политика. Патриотичният фронт все повече мяза на "Атака" от миналия парламент - крепи кабинета, жестикулирайки патриотично и безплодно. Антидепесарската и антиромската реторика на реформаторите, вместо да им донесе точки, всъщност налива вода в мелницата на ДПС, като му заработва имиджа на единствената партия, защитаваща малцинствата. В резултат на ожесточението ромският вот за движението със сигурност ще се покачи, а ГЕРБ ще губи позиции в смесените райони. Борисов като опитен играч в тия мачлета изглежда си дава сметка за това. Не случайно инвестира в строителството на ромски партии, центрирани около близки нему бизнесмени и брокери на гласове.Накратко - дотук провалите на управлението са неизмеримо повече от успехите. Като заслуга новата власт си приписва решаването на кризата с КТБ, но що за постижение е това да загасиш пожара с цената на 3.5 млрд. лв. загубени пари? Другият повод за хвалби - коледните добавки за пенсионерите, също е със съмнителната стойност. Бонусите са по-скоро еднократна милостиня, отколкото трайна социална политика. За властта първите 100 дни са като първите 7 години при детето. Каквото посееш в началото, това ще жънеш. Засега се очертава глад.

Галя Горанова
В. „Сега”

Българите дават средна оценка 3,7 на кабинета на Борисо

Средната оценка, която българите дават на първите 100 дни на кабинета, е „добър” 3,70. Това сочат данните от експресно национално представително изследване, направено по поръчка на
bTV от агенция Instant Panel Technologies, проект „Нашето мнение”. Изследването е проведено сред 600 души на възраст над 18 години. Оценка „слаб” поставят 16% от анкетираните, а пълен отличен само - 3% . Най-благосклонни в оценките си са младите, хората до 30 години – всеки пети от тях дава оценка „много добър” и нагоре, а по-критични са  дамите. 60% от тях са дали оценка „слаб 2” и „среден 3”. Неудовлетворение изказват и хората в активна възраст между 30 и 40 години, основно жители на по-малките градове. За първи път здравен министър се радва на позитивна известност. Половината българи смятат, че първите стъпки на Петър Москов са успешни. Хората имат положително мнение и за усвояването на еврофондовете. Стъпките на кабинета в областта на образованието, съдебна реформа, пенсионна реформа се радват на по-ниско одобрение. Най-ниска е оценката в борбата с корупцията и подобряването на икономическата среда. Според 59% от запитаните през втория си мандат Бойко Борисов е променен. Промяната в публичния образ на премиера е забелязана в по-висока степен от мъжете – 67% от тях отбелязват разлика, докато при жените този процент е 51. На въпроса имате ли доверие на кабинета „Борисов 2.0” положително отговарят 34%. Недоверие изпитват повече от половината българи. За коалиционното правителство твърдо се изказват българите над 45-годишна възраст – две трети от тях смятат, че такова е по-добро за страната. Младите, обратното, мислят, че еднопартийният модел е за предпочитане -52%. В София и областните градове съотношението „коалиционно” – „еднопартийно” е 50 към 40 процента. Половината от живеещите в областните градове изразяват доверие към кабинета „Борисов 2.0”. Докато в малките градове 2/3 от анкетираните декларират недоверие. Софиянци са по-скоро скептични – 51% посочват, че имат резерви, а 44% гласуват доверие на кабинета. В селата доверие-недоверие е в равни пропорции, като близо 10% не могат да се ориентират към този момент.




100 дни тишина



Към края си стоте дни на правителството са точно обратното на началото: политическата сила, която се зарече да го контролира най-строго, съвсем му отпусна края; а партията, която даде
дума да го подкрепя безусловно 300 дни, му замисли вот на недоверие.
Дори и да стават някакви добри неща в страната, за тях очевидно е осведомен единствено Радан Кънев. Иначе как би заявил: „Три месеца след идването на власт на това правителство имаме първпроф. Михаил Константиновите резултати. България вече е стабилна държава." Направеното преди дни изявление е силно озадачаващо. Преди сформирането на правителството, а и малко по-късно на XIII национален съвет на ДСБ според Радан Кънев България не беше стабилна. Какво се случи през това време, че се стабилизира? Бизнесът - не е живнал. Убийствата - увеличиха се. Безработицата, емиграцията - без изменение. Опасността от нови бежански вълни - расте. Народът е разцепен най-малко на две по всеки въпрос, включително и по основополагащи теми, свързани с т.нар. цивилиза-ционен избор на Европейския съюз и НАТО. Службите и полицията не са в ничия представа сериозен гарант за националната ни сигурност. Бюджетът е дотъкмен със заеми.
Ако с лидера на ДСБ Радан Кънев живеем в една и съща държава, то възможното обяснение е, че оценяваме обстановката от различни височини: ние - от земята, където живеем, търпим и се страхуваме от нестабилността, а той в някакви стабилни висини. Това е обичайната бебешка черна сипаница, с която властта заразява най-новите си ползватели, когато започнат да преценяват нещата не от гледната точка на своите избиратели, а от гледната точка на запазването на властта. Избива им като обрив. И по тази причина -забелязва се. При някои младенци е по-рано, при други по-късно, при Радан Кънев на три месеца. После всички придобиват имунитет и се научават как да се преструват в говоренето.
От тази височинна своя гледна точка Радан Кънев е прав. Той никога не е крил, че целта е да се изолират ДПС и БСП от властта. Единственото, което е крил (по изпуснато откровение на Божидар Лукарски), е, че не е мислил да изолира ГЕРБ и Бойко Борисов от властта. Както видяхме, той не само не го изолира, но дори го и монтира
И по този начин без други усилия постигна целта да постави в изолация ДПС и БСП.
Това в началото изглеждаше само теоретично. Но скоро получи и практическо потвърждение. Борисов изобщо не се стресна от ултиматума на ДПС, че ще поискат вот на недоверие към правителството, ако премиерът не уволни здравния министър Петър Москов за дискриминационни изказвания по адрес на ромите. Тази стабилност има предвид Радан Кънев - стабилността да имаш общи неприятели с някого.
От всичко това излиза, че единственият аргумент на реформаторите в полза на стабилността на държавата е този, че ГЕРБ е против ДПС. Само че ГЕРБ беше против ДПС и по-рано, когато реформаторите твърдяха, че държавата е опасно нестабилна. Каква е разликата? Разликата е, че сега реформаторите са във властта.
Те влязоха в нея, за да извършат крайно наложителните за страната реформи, които по твърденията им само те могат да направят. Но кой знае защо не преценяват правителството от гледна точка на неуспелите опити за реформа в пенсионната система, втвърдената съпротива срещу реформата в съдебната система, екстравагантните реформи на парче в здравната система, изключително спорните образователни реформи.
Точно по същите височинно-емоционални причини ДПС посреща стоте дни на правителството с напълно противоположна оценка. Според лидера на партията Лютви Местан властовата формула на правителството ще продължава да генерира непрекъснато нестабилност: „Най-големият риск, който пряко произтича за България от тази еклектична смес като властова формула, е рискът за макроикономическата стабилност на страната. Ако някой ни намеква, че ще теглим милиарди дълг, за да крепи управлението си - това вече не е управление на реформите, а управление за печелене на време - до местните избори, а може би до президентските избори."
И докато за Радан Кънев се питахме дали живеем на едно и също място, то за Местан се налага да попитаме дали живеем в едно и също време. За същите онези сто дни (малко след това щедро разтеглени до 300) ли става дума, в които партията обеща на правителството толеранс? За негова чест трябва да кажем, че го направи още през септември м.г., преди да са известни резултатите от изборите и как ще бъде сглобено правителството. Да си припомним: „Затова пледираме традиционните 100 дни да бъдат заменени с 200-300 дни толеранс. И аз поемам тази политическа отговорност. Повтарям, независимо от това дали като партия ще бъдем част или не от управлението на страната. Защото видях колко е лошо един кабинет да няма 100 секунди толеранс. Защото кабинетът „Орешарски" нямаше не 100 дни, а 100 секунди толеранс" - каза тогава Местан със самочувствието на лидер на зряла и отговорна партия, която може безпристрастно да чете уроците на провалите и успехите.
Тези думи можеха да останат като образец за джентълменска гаранция, ако не бяха стъпкани още преди да изтече половината на стоднев-ката, когато ДПС започна да търси подкрепа за иницииране на вот на недоверие към правител-ството. Обещаният толеранс вече е заменен от безпощадни обвинения в „нездрав попу-листки компромис между идейно несъвместими политически сили", които създават предпоставки „страната да бъде вкарана в дългова спирала". Какво се случи през това кратко време, та благото разположение на Лютви Местан се трансформира в люто неразположение, стигащо до: „Това правителство стъпва на гнила недемократична основа?"
Случи се това, че ДПС е в изолация
Идват местни избори, на които ДПС ще се яви с две противоположни, но еднакво важни загуби - и приятелите (БСП), и враговете („Атака") на ДПС са вече по-слаби. Тоест отслабнаха и подкрепата, и аргументът за консолидация на ДПС. Повод за консолидация на избирателите на ДПС засега са Патриотичният фронт и здравният министър , но дори на Петър Москов не може да се разчита, че ще говори само глупости.
На ДПС изобщо не му е до стоте дни на правителството в момента. Партията си има свои грижи и те изглеждат по-големи от друг път. ДПС досега е имала или терен за обществен дебат, на който с основание се е държала с достойнството на препати-лия, или е имала лидер, който може и никак да не харесваш, но няма как някак да не уважаваш. Често е имала и двете неща - за разлика от сега.
БСП със сигурност не отметва с чертички дните на правителството с намерение да направи пълен, точен и задълбочен анализ на първите му сто дни. Веднага след изборите през есента БСП бе заета да прави анализ на собствения си провал. И като че ли го направи. Но не знае какво да прави. По АБВ ли да бие, защото ги застрашава в регионален мащаб на местните избори, по ГЕРБ ли, който ги застрашава в национален мащаб? Социалистическата партия е застрашена и от един призрак, който броди из Гърция
Този, който успее да си залепи най-добре етикета „Сириза", той ще отнеме поредната порция избиратели на БСП.
БСП е в позиция „паднал бръмбар" и отпраща разнопосочни удари. През януари: „Правителството на Бойко Борисов тласка страната в икономическа безпътица. Този кабинет управлява просто заради упражняването на властта, няма посока и не може да даде нужната икономическа и социална политика на България" (Михаил Миков). През февруари БСП все пак установява, че правителството има посока, но тя пък тласка България към война и партията се прехвърли от вътрешноикономическия на външнополитическия фронт. Така дефицитът какво да се прави засега е ликвидиран благодарение на международното положение. В момента то е благоразположено към БСП - реформаторите се грижат за сирийските бежанци, ДПС за имената на българските турци, а БСП за българите в Украйна. Тези грижи дават повече дивиденти, отколкото да те е грижа за младите българи, напускащи България, което трябваше да е критерий номер 1 при една истинска оценка за работата на правителството.
На обективна преценка за стоте дни на правителството от страна на АБВ не можем да се надяваме. Дали по президентска инерция, или по свое човешко убеждение Георги Първанов продължава да се държи като срядата в седмицата - равно отдалечен от двата края. С единия крак е в правителството, с едната ръка го подкрепя, смята се за фактор в стабилността на властта, но не отрича възможен негативен развой, макар и нежелан. „Бихме оттеглили подкрепата си при натрупване на критична маса от негативни решения..." А коя е критичната маса, иди, че питай Карл Маркс, за да ти отговори, че това е оня момент, в който количествените натрупвания преминават в качествени изменения. В превод: АБВ ще оттегли подкрепата си, когато количеството негативни решения на правителството преминат в качествена заплаха за лошо представяне на АБВ на местните избори. При това положение можем да очакваме само субективни, не и обективни оценки за работата на правителството.
Точно толкова обективност може да си позволят и от Патриотичния фронт. Тях в момента много повече ги интересува какво става с Велизар Енчев, който се опитва под носа им да отнесе избиратели. Излиза, че от всички присъстващи в парламента партии, а те вече всички са там, единствено Волен Сидеров е ясен в позициите си.
Всъщност прав е Радан Кънев, правителството е стабилно. Основно благодарение на това, че всички са нестабилни.

Сп. „Тема”

Така ни е писано



Нa луди ни правят свлачищата и наводненията, ма на още полуди ни сторват управляващите. Укорявайки ни бащински, че не сме си застраховали имотите. И защо не сме го направили? Според тях понеже сме много богати, а според нас, тъй като най-малко природата ни е виновна -бед. ствията са следствие не толкова на природните катаклизми (както ни е писано), колкото на човешкото (управленското) нехайство (както сами си го правим).
Попадайки така в режим на безсмислени страдания благодарение на неизтребимата човешка глупост, както обича да ни стряска проф. Михаил Константинов. Който е в състояние всичко да обясни, при това на момента, макар регистърът на мненията и заключенията му да е винаги в тон с перспективата на политическия вятър. Става дума за същия математик, който напоследък се е вторачил във вулкана Йелоустоун в американския щат Уайоминг, откъдето щял да дойде краят на света, респективно затриването на България. Подозрително удобен сценарий за управляващите, към които иначе Константинов, назначен отново за председател на прочутата държавна ясла "Информационно обслужване" АД (а жена му
- в държавното предприятие "Ръководство на въздушното движение") храни "безкористни" симпатии.
Същият Константинов, който вместо да ни отговори защо 20 години нямаме електронно правителство
- въпрос както по специалността, така и според длъжностната му характеристика, ами има-няма и току ни подплашва с дървената мафия, безразборното строителство, замърсяването на речните корита, избирателните системи и въобще с всеобщата глупост.
Неща, които и децата знаят. "Само че при нас единственото, което се прави, е да се вземат решения за изработване на планове, да се съгласуват графици за изготвянето на концепции, да се поръчват стратегиите за все по-доброто състояние на всичко. Основно в бъдеще време- ще, ще, ще... От години се чува едно масово ще-кане, докато доброто управление е не толкова в решаване на проблемите, колкото в недопускането им. А ние сами ги създаваме, после - как така?", просветля ва ситуацията климатологът проф. Спиридонов, формулирайки представата за времето у нас по следния начин: "Географското положение на страната ни е такова, че имаме всякакъв вид време. И периодично се засилва ту една характеристика, ту друга. Времето е като махалото. Средното положение, което всъщност е неговата най-ниска точка, е най-малко вероятна. А точно средното ние наричаме норма."
Апропо, нашите управници се съобразяват с нормата, която практически не съществува, но пък ги оправдава, че не правят нищо за сигурността на селищата и инфраструктурата.
Иначе, запомнящи се валежи у нас винаги е имало. Според статистиката най-впечатляващ е дъждът, излял се над Малко Търново през юли 2006-а - само за едно денонощие над 300 литра на квадратен метър. Много вода се изсипва и през септември 1999 година - 268 литра за денонощие във варненското село Старо Оряхово. Пак във Варненско през 1951 -а са измерени 257.8 литра на кв. м. През август 2005 година в Ихтиман паднали 234 л, колкото дъжд се е извалял за един ден през октомври 1970 година в Златоград. През август 1924а имаме 216 л на кв. м в Попово, а през септември 2010-а 201 литра над Шабла. Валежи по 150-200 литра на квадрат за денонощие се случват често. Стига се дори до 2-3 месечни норми само за ден. Но опитът сочи, че размерът на щетите зависи не само от валежите, а и от инфраструктурата и начина, по който тя се поддържа.
"Долините на реките са били предимно зеленчукови градини - обяснява причините за наводненията проф. Валери Спиридонов. - И да е имало разливи, те не са водели до щети и не са документирани. Статистиката е отскоро. Обърнете внимание, че водата сама си е издълбала речните корита. В даден момент, ако там прорастват дървета и храсти, значи доста време реката не е била толкова буйна, каквато може да е. Хората не са се занимавали с прочистване на коритата природата сама го прави, само дето ние пречим, като заставаме на пътя й по най-глупав начин."
А най-често заставаме на пътя й под формата на язовири, които почти не се използват по предназначение, да не говорим целесъобразно, докато в същото време безотговорно и просташки се експлоатират от всякакви политически и криминални мутри. Прочее, нима експертите не знаят, че сега предстои пролетен максимум на валежите и топене на снеговете в flfljfcfcUHume? Е, защо не предупредят въпросните мутри да подготвят водните съоръжения за това? Нали най-важното предназначение на язовирите е да имат свободен обем точно за такива аварийни ситуации?!
Още повече, когато наводненията се очертават като най-честите природни бедствия на планетата. Според Международния Червен кръст през 2013 година
44 % от смъртните случаи при бедствия по света се дължат на наводнения. А загубите за световната икономика се изчисляват на 118.6 милиарда щатски долара, като само за Германия - на 13 млрд. долара.
ООН вече работи по стратегии за предотвратяването на световни конфликти и несигурност вследствие на миграцията на хора заради промени в климата - т. нар. климатични бежанци. Европейската агенция по околна среда излезе с доклад в края на миналата година затова, че европейската транспортнасистема спешно трябва да се адаптира към заплахите от наводнения и тежки метеорологични условия, свързани с промените в климата. Навсякъде в Европа се говори за ново планиране на транспортната инфраструктура, което да взема под внимание новите заплахи.
На който фон "стратегическата мисъл у нас, вложена в бъдещото, изглежда нищожна, близка до липсата на съществуване. Българският политически живот отдавна не е арена за виждане в бъдещето. Последното е вменено на врачки, баячки, астрогурута, феномени и прочее", възмущава се разследващата журналистка Деница Сачева.
Миналата година беше безпрецедентна за наводненията в България, а случилото се ясно показа къде са дефицитите в държавната политика - в закона за защита от бедствия, който, освен че е несъстоятелен, не се и спазва. Принципно законът вменява най-много задължения на кметовете и областните управители, но не осигурява финансиране - то идва от бюджетите на министерствата и ведомствата, общинските бюджети и от търговските дружества и едноличните търговци - за обектите им. Не се осигуряват средства и за обучение на населението в защитни мерки при бедствия
- тосе организира по желание от кметовете на общините.
Така "на практика става трудно и даже невъзможно управлението на дейностите за защита при бедствия - обяснява експертът по национална сигурност Пламен Василев.
- Кметът няма никакви законови правомощия да дава заповеди на служителите на МВР и други участници в спасителните операции (например от Министерството на здравеопазването , на военнослужещи и т. н.), тъй като те не са общински служители, а служители на централната държавна администрация. Затова задължението кметът "да организира и ръководи дейностите по защитата при бедствия" е нереалистично."
На кметовете са вменени задължения, които те дори не познават. Особено в малките села. А бюджетите им за справяне с кризисни ситуации хич ги няма. Дори в държавния бюджет за тази година сумата, заложена за справяне с бедствия, е същата като за 2014-а - 70 млн. лева, при положение, че миналата година стана ясно, че тя е крайно недостатъчна. А по нищо не личи 2015-а да ни пожали откъм нови бедствия.
Отделно, "у нас запасите и резервите са място за мистична корупция, а не за осигуряване на защита и сигурност. Структурите на "Гражданска защита" са разбити и са под шапката на МВР с прекъснати връзки с доброволците, а в "Напоителни системи" хронично няма редовни заплати. Единственото положително развитие е, че вече имаме една идея по-добре организирани евакуации. Но после? Страховете от непочистените корита, липсата на залесяване, проблемите със собствеността и отговорността на язовирите, липса на адекватна подкрепа от институциите, лошото планиране на пътната мрежа - всичко това остава. А и гражданите се поизмориха да доброволстват и да даряват" очертава нерадостната картина Деница Сачева. Основателно заключавайки, че "евакуацията на държавността у нас си остава най-голямото бедствие."
Защото не може всеки път, пръсне ли малко дъждец, държавата да лъсва със своята безпомощност, хора да изчезват или да остават без жилище, а министри да ни призовават да "свикваме" с бедствията. Не може, ама - на!
Цялата политическа шайка е такава. Чрез дългогодишно целуванена задници на висшестоящите и газене на тези под тях, нашите политици дотолкова дълбоко са обръгнали на хорското страдание, че фактът, че някой се е удавил, не им нарушава апетита.
...Проф. Михаил Константинов е в състояние всичко да обясни, при това на момента, макар регистърът на мненията и заключенията му да е винаги в тон с перспективата на политическия вятър и управляващите, към които иначе Константинов, назначен отново за председател на прочутата държавна ясла "Информационно обслужване "АД (ажена му - в държавното предприятие "Ръководство на въздушното движение ") храни "безкористни" симпатии.
Същият Константинов, който вместо да ни отговори защо 20 години нямаме електронно правителство • въпрос както по специалността, така и според длъжностната му характеристика, ами има-няма и току ни подплашва с дървената мафия, безразборното строителство, замърсяването на речните корита, избирателните системи и въобще с всеобщата глупост...