Translate

петък, 26 юни 2015 г.

ВМА вече връща пациенти


заради изчерпан лимит. Болницата отлага плановите операции и приема до края на месеца, като мярката засяга всичките й отделения.Около 100 души са върнати от ВМА само за ден, съобщиха от Нова телевизия.

Спешните пациенти няма да бъдат връщани. Болните, чието състояние не изисква неотложна медицинска помощ обаче ще трябва да чакат. От първо число на следващия месец отново ще могат да се извършват планови операции и прегледи.

52% от парите за болниците и 63% от парите за лекарствав тазгодишния бюджет на НЗОК вече са изхарчени


Това съобщи здравният министър д-р Петър Москов.Според него обаче не средствата за болниците ще създадат проблем в касата, защото те са само с 2% над бюджетния план, а средствата за лекарства, които няма да достигнат.
Преразходът обаче може да е наполовина по-малко с промените в закона за лекарствата, които скоро ще бъдат внесени в парламента, пише в. "Стандарт".
Последните изчисления отново потвърждават, че дефицитът в бюджета на здравноосигурителната институция в края на годината ще е от порядъка на 200 млн. лв.

Държавна щедрост с нашите здравни вноски



Представители на държавата начело с премиера Бойко Борисов все по-често се изкушават да
коментират колко много пари дава държавата за здравеопазване, а те все не стигат. Както винаги, най-красноречив е министър-председателят, който заяви, че e готов "да отреже от магистралите само и само гражданите да са доволни от здравеопазването". Всъщност обаче значимият дял на парите за здравеопазване идва от здравни вноски. В последните години държавата системно абдикира от здравеопазването, прехвърляйки редица свои отговорности на НЗОК, докато накрая цялата зле уредена и източвана система легна на плещите на работещите хора, които съвестно си плащат здравните осигуровки. Тоест, не държавата дава много пари, които лошата здравна система поглъща и хората са недоволни, както твърди премиерът, а хората дават много пари, които потъват в зле уредената от държавата здравна система и това провокира недоволството. Държавата освен това от години се слави като некоректен платец на здравни вноски, тъй като за осигуряваните от нея деца, пенсионери и социално слаби плаща вноски върху минимални суми, а наскоро си постави амбициозната цел да започне да ги осигурява адекватно...обаче след 10 години. Това доста разтеглено във времето обещание за коректност беше защитено от здравния министър Петър Москов като "ясен и гарантиран държавен ангажимент". Далеч по-критичен Москов бе към неплащащите здравни вноски хора, поучавайки ги да спестят за три дни от кафе и цигари, а защо не и от дневната си доза ракия, за да си покрият задълженията. Затова е и спорно дали държавата трябва да има превес в надзора на здравната каса, както настоява здравният министър , а премиерът нареди на депутатите от ГЕРБ да го подкрепят. За всички е ясно, че и сега, с малки изключения, държавата обикновено е успявала да наложи волята си в надзора на НЗОК. Все пак не е лошо и някой да може да я възпира, когато реши да се разпорежда еднолично и по спорен начин с над 3 млрд. лева от здравни вноски. Поемането на непосилна финансова тежест от здравната каса става особено отчетливо през 2011 година, в първия мандат на Борисов, когато министър на финансите бе Симеон Дянков. Тогава започна драстично намаляване на бюджета на здравното министерство и прехвърляне на държавни дотогава отговорности като онкомедикаменти, препарати за хемодиализа, интензивни грижи и др. в НЗОК. Или иначе казано – държавата прехвърли повече финансова тежест на здравно осигурените. Деца, майки, хора с хронични заболявания, онкоболни, хора с редки болести, които системно биват изтъквани като грандиозен държавен приоритет, разчитат изцяло на финансираните със здравни вноски дейности, т.е. на солидарността между осигурените. Всичко това, съпроводено с разкриването на нови и нови болници, въвеждането на нова високотехнологична апаратура, поглъщаща огромен ресурс, включването в позитивния списък на все повече скъпи медикаменти, очаквано се оказа непосилна тежест за бюджета на здравната каса. А тя междувременно остана и без трупания си години наред резерв от 1.4 млрд. лева, на който държавата сложи ръка, отново в първия мандат на Борисов. И всичко това на фона на отчаяно нуждаеща се от реформа система, в която милиони левове изтичат неефективно и касата бива системно източвана. Оттогава започнаха и дефицитите в системата, които в края на годината биват покривани от държавния бюджет. И в това няма нищо изненадващо – парите, които държавата реши да спести, прехвърляйки свои отговорности на здравната каса, в крайна сметка трябва да дойдат отнякъде. Когато в края на миналата година представители на бизнеса, синдикати и експерти предупреждаваха, че бюджетът на здравната каса за 2015 година също е обречен изначално на дефицит, здравният министър Петър Москов твърдеше, че предлаганите от него реформи ще дадат резултат и разходите на НЗОК ще бъдат ограничени. Това може да се случи в бъдеще, но към днешна дата никоя от предлаганите от него мерки все още не е факт. Едва ли някой е очаквал, че сложни и противоречиви реформи, отлагани с години, могат да бъдат гласувани набързо и приложени незабавно. Затова керванът си върви по старому, болниците харчат с нарастващи темпове и никой не се впечатлява от закани като "Купонът свърши", защото нищо реално не е предприето, за да бъдат спрени. В същото време политиците игнорират призивите на управителя на здравната каса да има повече правомощия за контрол. Докато не бъдат реално спрени течовете в системата, не се намали броят на болниците, финансирани от НЗОК, и не се предприемат реални стъпки за ограничаване на лекарствените разходи, касата няма как да смогва да плаща всичко без да генерира дефицит. Похвално е, че всичко това е залегнало в плана за реформи на министър Москов, но докато не стане факт, здравната каса е обречена да изнемогва. Вината й за дефицитите е несъизмерима с тази на правителства и законодатели, които я докараха дотук. 


Mediapool.bg

Памперсите на път да вбият клин в Реформаторския блок


Памперсите са на път да вбият клин в отношенията между съпартийците в Реформаторския блок. Депутатът от Гражданската квота Гроздан Караджов се оплака на министъра на
здравеопазването д-р Петър Москов от столична педиатрия, а здравната му реформа попадна под приятелския му огън. Караджов завел близначките си на лекар и останал потресен от отношението, както и от опашката от малки пациенти, до… кошчетата за боклук. „От два часа вися с двете си тримесечни близначки пред кабинета на професор Литвиненко в детската поликлиника на МА! Заедно с мен с часове чакат поне още 15 малки пациенти. Що за дерибейство и садизъм е да извикаш всичките си невръстни пациенти и да ги караш да чакат с часове?!!! На вниманието на министър Петър Москов : на всички кошчета пише, че не са за памперси.!? А къде в педиатрията е мястото за памперсите на бебетата? Или тук не е за бебета?
Това написа гневният народен представител в профила си в социалната мрежа Фейсбук.
Реформаторът от Гражданската квота е млад татко на две близначки - София и Калина. Двамата със съпругата си Цецка отглеждат 4 деца. 


Big5.bg 

Около 70 хиляди българи изпитват болка, но не знаят, че имат гноен хидраденит



Гнойният хидраденит е хронично автоимунно заболяване, което се проявява като възпаления,
болезнени подутини, черни точки и в напреднал стадий - гнойни абцеси - в областта на мишниците, седалището и слабините. В България диагностицираните с тази болест са по-малко от 100 човека, но според световните изчисления от нея страта около 1% от населението на земята - или около 70 хиляди души само у нас. Днес започна седмицата за информираност за заболяването гноен хидраденит в рамките на кампанията на сдружение "Открито за раните". В Борисовата градина организаторите поставиха огледала, в които минаващите да видят как изглежда заболяването върху кожата. Една трета от хората с гноен хидраденит са наследствено предразположени към болестта, но тютюнопушенето и наднорменото тегло са най-рисковите фактори за отключването й. Тя се проявява по-често при жени, отколкото при мъже, в активните години - от 20 до 60 г., макар че вече се появяват и случаи при деца на 11-12 г. Съпровожда се от увеличаване на левкоцитите и развитие на желязодефицитна анемия, а болката е основният симптом. Проблемите с диагностицирането и лечението на болестта в България са причината за ниския брой на откритите случаи. Всъщност у нас няма специалисти, няма клинична пътека и лечението не се покрива от здравната каса . Само двама специалисти в България се занимават тясно с тази болест. Останалите кожни лекари обикновено поставят грешни диагнози като акне, циреи или възпаление, или напълно пренебрегват сериозността й. В същото време в напреднала фаза заболяването се признава за основание за 100% нетрудоспособност от експертните комисии.  "Болните с гноен хидраденит у нас се лутат в един порочен кръг между лични лекари, амбулаторни дерматолози, хирурзи и гинеколози в доболничната помощ, понякога, макар и по-рядко попадат в болниците – в гнойно септичните хирургии. Болката прави тези хора изключително уязвими, те се затварят в себе си, изпадат в депресия и се изолират", коментира по време на днешното събитие един от малкото експерти у нас - проф. Евгения Христакиева - ръководител на Клиниката по дерматология към УМБАЛ "Проф. Д-р Стоян Киркович" в Стара Загора. Тя подчерта, че тютюнопушенето и наднорменото тегло "са абсолютно доказани отключващи фактори" и, че хората със заболяването не трябва да отлагат лечението си от срам или неудобство, "защото медицината напредва и подходящото лечение може да се приложи за всеки болен". "Гнойният хидраденит понижава неимоверно качеството на живот. Болката съпътства пациентите 24 часа, тя е непрекъсната. Сравнителни изследвания отбелязват, че хроничният стрес и депресия при болни от гноен хидраденит са в пъти по-изразени, отколкото при болни с други автоимунни заболявания като псориазис. Тъй като повечето болни са в млада активна възраст, те общуват трудно, стесняват се и не могат да се отпуснат. За това е важно да се лекуват правилно и на време.", коментира и д-р Петко Величков-психиатър, сексолог. Организацията "Окрито за раните" настоява лечението на хората с гноен хидраденит, които в момента попадат в категорията на хората с редки заболявания, да се поема от здравната каса и е сезирала Комисия за защита от дискриминация за образуване на производство за установяване на проявена дискриминация от Министерство на здравеопазването спрямо тези пациенти. Отговор от институциите засега няма.

В."Дневник"

Джамбооу и куахери!



За по-малко от година -от август 2014 г. насам, представителят на Световната банка за
България Тони Томпсън разбрал, че правителствените институции у нас са непредсказуеми и ненадеждни. Ти да видиш! И кой ни го казва? Представителят на институцията, която допринесе немалко за тази непредсказуемост и ненадеждност. Има ли правителствена институция у нас, която да не работи със Световната банка, при това по продиктувани от нея правила? Няма. Да не говорим, че през всичките тези години най-непредсказуемата и ненадеждна институция бе Министерството на финансите начело не с кой да е, а с човека на Световната банка Симеон Дянков. По негово време нямаше нищо сигурно. Премахна Швейцарското правило за индексиране на пенсиите. Замрази парите за майките. Незаконно заграби 1,4 млрд. лева от парите на здравната каса . Опоска и държавния резерв, за да плати на земеделските производители и да спре протеста им. После тегли заем, за да върне парите в хазната. Ето, това е Световната банка! Затова, както й казахме "здравей", така е време да й кажем "довиждане". И понеже Тони Томпсън владее суахили, ще му го кажем по-завоалирано -"Джамбооу и куахери!".

Наталия Гергова
В.”Дума”

Здравеопазване по правилата на Москов. Основната грижа е да се налива в частни болници



По 10 магистрали “Тракия” наливаме в Националната здравна каса, а парите не стигат, обясни в достъпни за него и неговите привърженици понятия премиерът Борисов. На някакъв
специално измислен форум “Здравната реформа: диагнозата на бизнеса”, организиран от обслужващата правителството Конфедерация на работодателите и индустриалците в България, Борисов каза още, в присъствието и на министър Москов, че в момента за здравеопазването се дават 4 млрд. лв., а преди няколко години са били 900 млн. лв. И хората пак са недоволни.  Ситуацията, с извинение, е малко „Кой ми сра в гащите“.  Щеше да бъде смешно, ако не е трагично.  Защото в първия мандат на Борисов, в който той смени четирима здравни министри, само последната от тях, известната Деси – Десислава Атанасова, е подписала документите за нови 32 частни болници. С едната ръка правителството иска да закрива държавни болници, а с другата открива нови и нови частни. Сегашният министър Москов е подписал „само“ за 7 нови частни болници (виж тук). Но има време, ще подпише и за още. Въпреки че през януари Москов заяви – няма място за повече болници в София. Сега е дал зелена светлина за още 3 именно в София.  Частните болници са се превърнали във форма на бизнес. Инвеститори от какъв ли не бранш строят болници и точат от Здравната каса. Например пилчарите братя Ангелови, чийто основен бизнес е производство на пилешко месо („Градус“), са си построили клиники в София и Варна.  И на този фон тече здравна реформа. Какво измисли Москов, за да реши проблема?  За възстановяване на здравно-осигурителни права  вече ще се плащат 1008 лв.,  тоест минималните вноски за 5 години назад, реши парламентът по искане на правителството.  Досега беше за 3 години, преди беше за 1 година. Министър Москов искаше да е за 15 години назад, което е малко над 3000 лв. Но това предложение не мина. А то и надминава сроковете за давност за данъчни и др. задължения.  По този въпрос кой знае защо се получава някакво политическо разделение. Яростно, както в отношението към гърците, много нашенци казват: “Да си плащат! Аз как си плащам”.  Изглежда справедливо, а?  Да, ама не. Въпросът е да има някакво прагматично решение на такъв въпрос, да има разумна събираема сума за възстановяване на здравни права. С 5 години назад тя не е такава. Защото към това трябва да се добави и плащането за евентуална операция и други здравни услуги, изследвания. Здравната осигуровка у нас кой знае защо не покрива много от тези неща.  Затова неосигурените ще лавират – ако може да се лекува, като си плати разходи за 300-500 лв., ще предпочете да не си възстановява здравните права. Ако става дума за по-големи разходи, може и да си ги възстанови. Но колко ще могат да си ги възстановят?  За повечето неосигурени 1000 лева е непосилна сума. А ако трябва и да платят още 2000 лв. за операция, примерно? Какво правим като общество? Оставяме тези хора да мрат пред вратата на болницата? В каква точно държава ще се превърнем, по-добро място за живеене? По-приветливо? С болни и просяци навсякъде? Да чакаме да се появят и прокажени по улиците?  И в Щатите имаше почти 60 млн. здравно неосигурени, но има начини всеки от тях да бъде лекуван. Здравната реформа на Обама намали тази бройка и продължава да я намалява, като дава възможност на онези, които не могат да си плащат осигуровки, държавата да ги подпомага. Понеже имаше (и още има) съпротива срещу тази здравна реформа, десният френски президент Саркози на посещение в САЩ преди години каза пред американските журналисти, за да подкрепи Обама – „Ние във Франция този въпрос сме го решили така отдавна.“  Здравни права в европейски страни не се възстановяват с непосилни суми. Дори в момента в Австрия например се възстановяват с по-малка сума отколкото в България. В Европа няма оставен нелекуван, във всяка страна има някакво решение.  Впрочем, и в САЩ, дори да си най-беден и да нямаш здравни осигуровки, има механизми болниците да те лекуват.  У нас здравният министър , с изцъкления си поглед, без да мигне, посъветва хората да не пушат два дни и да не пият кафе и така ще спестят за здравна осигуровка. Ден по-късно пък каза, че някои здравно неосигурени изпивали повече ракия на ден, отколкото е осигуровката им.  Очевидно българските десни налагат по-хард капитализъм от американския.  Това е тук здравната реформа на реформаторите.  А какво получава здравно осигуреният в Европа? Достъп до всеки специалист, всякакво изследване.  У нас получава – „Чакай“  – няма пътека за твоя случай, свършиха пътеките, ти казва личния лекар. В болницата те карат да плащаш за каквото се сетят. Има случаи, човекът вече е на операционната маса и ще му пускат упойката, докторът му казва, че ще му правят нещо, което не се покрива от Здравната каса и трябва да плати 2000 лева…  Изглежда у нас да бъдеш десен е да искаш да си плащат за 5 или 15 години назад. И да си доплащаш за всичко в болниците. А си ляв, ако искаш да остане сегашното положение за 3 години или за 1 година. Това ли е лявото и дясното в България?  Застраховките и осигуровките навсякъде се основават на принципа на солидарността, колкото и това да звучи социалистически. Плащаш, докато си здрав и имаш доходи, като се разболееш, ти плащат от осигуровките. Като останеш без доходи, получаваш помощи за безработен, покриват ти и здравните осигуровки. Така е в Германия, така е в повечето европейски страни. Навсякъде има някакво решение.  У нас властта действа наказателно – ще пушите и пиете? Наказваме ви. Не си плащате? Наказваме ви за 5 години назад.  И другата съществена част от реформата на Москов е разделянето на болестите на неотложни за лечение и такива, които могат да почакат. Само че тепърва ще се види кой за какво чака. И дали наистина може да чака.  Какво ще настъпи, след като има хора внасящи здравни осигуровки по 100-200 лева на месец – и на трудови договори, и самоосигуряващи се? На тези хора по правилата на Москов ще им кажат – ще чакате, не може да се лекувате. Ако искате веднага лечение – ще плащате. Това е реформата на реформаторите.  А Борисов щял да откъсне от парите за магистрали, за да даде за здравеопазване. А всъщност за да изхранва бизнеса на частните болници.

Иван Бакалов
E-vestnik.bg

Една реформа мандат за един



В здравеопазването се роди либералният франкенщайн

Появата на премиера Бойко Борисов на форум, посветен на здравната реформа, е показателно за важността на проблема в българската политика. Въпросите в този сектор явно не търпят отлагане. Всичко това не е новина, не е и изненада.Интересното в случая бе част от
изказването на премиера. Той застана категорично зад правителствения фронт-мен на реформаторите - Петър Москов . Интересно е, защото в собственото си самостоятелно правителство смени четирима министри на здравеопазването за три години, за да се разкае накрая, че първият е бил най-добър. Но това вече е история.В изказването си Борисов нападна здравната каса, че идва с фактурите, а резултати няма. Аргументите му са железни: от 900 милиона лева през последните години бюджетът за здравеопазване се е увеличил до фантастичните 8 милиарда. Няма такава математика. Няма такъв бизнес. Можеше да има, ако имаше резултати - здраво общество например, което според всички социологически проучвания и медийни отразявания да е доволно от здравното обслужване в страната. За съжаление обаче имаме истории за издевателства, подкупи, недолекувани пациенти лошо отношение, грешки. От някой и друг скандал разбираме, че определени хора са станали мрачно богати покрай дейността си във или около системата.И накрая Борисов сам направи извода: „Много са нещата в България, които изискват кардинална реформа." И тук трябва да се отбележи първата грешка на това правителство - управлението на времето. Осем месеца след като е сформиран кабинетът, тепърва да започваш да правиш и въобще да говориш за реформи, е огромно закъснение. Контекстът на случващото се вече е друг.В първите седмици на всяко ново управление обществото го оглежда, ориентира се в конструкцията на властта, преценява кадрите. Това е най-благоприятното време за началото на непопулярни мерки. Още повече че ГЕРБ доскоро бяха управляващи и се очакваше, че няма да имат никаква нужда от време, защото знаят отлично какво да правят. За жалост това време отлетя, а очакванията се покачват.Фундаментален проблем в днешното българско общество е ненавистта към държавата.Отчуждението е стигнало дотам, че почти никой не е склонен да отстъпи за нищо в името на някакъв обществен интерес с оправданието: „Защо аз? Виж ги другите!" Страната е обхваната от класическа епидемия на патологичен индивидуализъм, обезверяване, подозрителност. Моментът напомня за прочутата формула от българската история „Спасяваме се поединично". За да дорисуваме реформистката картина, трябва да отбележим и коалиционния характер на управлението. Малко са правителствата, които са се радвали на толкова внушителна подкрепа. Четири политически сили официално крепят кабинета - ГЕРБ, Реформаторският блок, Патриотичният фронт и АБВ. Във всички ключови гласувания досега подкрепа е идвала и от ДПС, и от бившите Барекови депутати, които съществуват в аморфно състояние на политическа раздробеност. Подкрепата я има, но пъстротата на коалицията определя и множество интереси и желание за изпъкване. Липсата на ясна идеология, или поне идейна база, е препъни камъкът пред повечето управления през последното десетилетие. Как ще повдигнеш нещо, за да го преместиш, ако нямаш опорна точка? Изцяло прагматичните управления имат рисков характер. Ако все пак ги има, те трябва да разчитат на силната харизма на лидерството. Като например при Зоран Джинджич в съседна Сърбия. В днешното управление вече няма политик с безспорна харизма, който да подчини обществото на волята си и то да го последва в болезнения път за правенето на каквото и да е социална промяна. Човек, заради когото лидерите на социални групи да са готови да изтърпят болезнения процес на раздяла с привилегии, облаги и стари схеми.Казват, че голяма социална реформа се прави за един мандат. Логично е да е така - нужни са четири години, за да може хората да я приемат, понесат, а пострадалите от нея да се примирят, че трябва да се разделят с източника си на власт и доходи. Стресът в един сектор не бива да обхване други и да помете властта.Днес се говори за реформи в съдебна система, армия и полиция, здравеопазване, енергетика, образование, митници. Та това е задача за социална миниреволюция от мащаба на унгарския премиер Виктор Орбан.Къде е нашият Орбан?Към днешна дата за първи път сме свидетели на палатков лагер на жълтите павета не от дисиденти, а от полицаи. В сектора на сигурността управляващите са близо до катастрофата - етническо напрежение, липса на контрол по границата, нелегални имигранти, които се разхождат необезпокоявано из цяла България. Нелепа е претенцията, че бориш контрабандата, на фона на доказания факт, че границата ти е пропусклива.За бакиите в енергетиката разбираме от говорене на десетки експерти, чиито най-разбираеми думи са „олигархия" и „мафия".Съдебната система е обвита в тайни общества сложни взаимовръзки, страх - парадокс е, че именно тя е нарицателното за несправедливост.Здравеопазването и случващото се в него става вече по-важно и по чисто демографски причини. Най-голямата социална група в България са пенсионерите. Здравето при нея е основна тема, интерес и проблем. Етническите и пенсионерските гласове са двете най-големи групи гласоподавалите.Опасно за държавата е и изтичането на медицински специалисти, което вече взе епидемични размери. Най-многобройните клиенти на езиковите школи са бъдещи лекари, зъболекари и медицински сестри. Прекалено просто би било въпросът за задържането им у нас да се разглежда единствено като финансов. Промяната в здравеопазването трябва да засегне и темата с инвалидите. Цялата система на инвалидни пенсии и привилегии е една пирамида. На първо място от нея са потърпевши истинските инвалиди, които често умират в мизерия, самота и недоимък. А огромна група ин-валидизирани просто използват системата, защото си казват до болка познатото: „Защо да не го правя, като и други го правят." Последен модел автомобили на инвалиди, които струват колкото един апартамент, не са рядкост, а улична норма.Данъчни привилегии, безплатни винетки... И веднага ще се надигнат хиляди, които ще кажат: „Е, тия горе колко крадат, та до нас ли опряхте!" И реформата е дотам.Не е никак маловажен въпросът за храната. Ако ядем второкачествената храна на Европа, а изнасяме най-доброто си зърно, зеленчуци, сирена и т.н., не можем да очакваме здраво общество. Ако приемаме нитрати, заместители, хранителни остатъци, продукти с изтекъл срок на годност, хормони и антибиотици, няма как да сме здрави. Тук консенсусът сред обществото е висок. Никой не иска да бъде тровен. Драконовските мерки по отношение на качеството на храните са задължителни за всяко отговорно управление. А инвестициите в съвременни лаборатории за проверка на качеството на храните и кампании за здравословно хранене ще се изплатят и ще разтоварят цялата здравна система.Един от бичовете за здравната система е либералната идея за смесване на държавно и частно, на преливането между двете и правенето на публично-частни партньорства.Това е Кончита Вурст в икономиката. Българското общество не е дозряло за момента да се сместват двата сектора. Това води до още по-голямо източване на системата, до още повече пациенти, които уж са били лекувани в болници, а не са лягали на легло там, до завишени цени на медикаменти и странни диагнози на изхода на болничното заведение. Това е мътна вода, в която някой лови риба. Смесването на двете начала доведе до грозния феномен на корумпиране на частния сектор. В здравеопазването се роди либералният франкенщайн. Близостта, на която през последните месеци сме свидетели, между министър-председателя и здравния му министър, макар и да са от различни формации, е необходимо условие за начало на промяна в сектора. Тътенът, който се чува от системата обаче, не предвещава безпроблемна операция. Условията за радикални промени вече не са добри. Всичко това може да се компенсира само и единствено със силна политическа воля и широка политическа подкрепа.Колкото и клиширано да звучи: който не рискува, няма и как да спечели.



Калоян Методиев
В.”Преса”

Д-р Емил Райнов, зам.-председател на комисията по здравеопазване: Няма контрол, говори се само за идеи



Министър Москов представи много добра презентация, само че бяхме дошли тук, за да чуем
какво ще се прави. Този отговор не го получихме и в контекста на трите изречения на финансовия министър. Въпросът за това какво ще се прави до края на годината виси със страшна сила. Говорят се някакви неща за 2027 г. - чудесно, но никой не даде отговор на елементарния въпрос как до 2009 г. при 6% здравна вноска НЗОК плащаше всичко, всяка година генерираше излишък и нямаше актуализации, а сега при 8% вноска тя има постоянен годишен дефицит от 400 млн. лева. От друга страна, бройката на пациентите намалява. Въпросът с никненето на болни звучи несериозно. Касата, въпреки че за първа година покрива и бюджети на болниците, не плаща за структури, а за преминал пациент. Тук е и основният проблем - никой никъде не говори за това как ще направим така, че да разберем дали тези хора са реално преминали, какво се е случило с тях. Говори се имагинерно за качество на здравната услуга. Не се осъществява елементарният контрол, а се говори само за идеи.

Доплащанията на ръка от пациентите – спират



както открито, така и под масата, коментира здравният министър д-р Петър Москов в ефира на
bTV, по повод разделянето на здравните услуги на два пакета – основен и допълнителен.
В момента лечението в болниците и в доболничните звена се случва чрез доплащане, заяви той. Вече няма значение дали сте беден или богат, по този начин лечението ще е едно и също. Нито един от пакетите не е свързан с доплащане, а с ясно прецизиране на медицинска необходимост, коментира още той.
Здравният министърът беше категоричен, че няма болница, която ще върне болни хора, които имат нужда от неотложна медицинска грижа. Болниците трябва да приемат болните, които имат нужда да влязат в тях спешно и това право няма да бъде отказвано на никого.
Имаме лоша лекарствена политика, това трябва да се промени. Тази политика е фокусирана върху заплащането на отделен медикамент. Ние искаме за основните заболявания, за които масово плащаме, да не се заплаща нищо и касата да поема 100% от тях, каза д-р Москов. Внасянето в частен фонд е абсолютно доброволно.


БСП дава на Конституционния съд закона за здравното осигуряване



Според лидерът на партията Михаил Миков в част от приетите текстове се нарушава
равнопоставеността на гражданите за достъп до здравни услуги и солидарния принцип. "Здравната реформа ще има летален ефект върху някои граждани", коментира той.
БСП внася в КС искането си и за външния дълг.
Има достатъчно основания за много вотове на недоверие към кабинета "Борисов", но до момента БСП не е търсила разговори по конкретни теми с другите парламентарни групи, каза Миков.
Във връзка с необходимостта от актуализация на бюджета Миков заяви, че трябва да се обмислят диференцирани ставки за ДДС за детски стоки, храни и лекарства.
БСП изпрати писмо до президента Росен Плевнелиев, в което него социалистите настояват той да наложи вето на приетите промени в Закона за здравното осигуряване.

Министърът на финансите Владислав Горанов: Няма да има актуализация на бюджета на НЗОК



Здравноосигурителният модел предвижда касата да генерира приходи от вноски. Каза той пред Радио „Фокус“.
По думите му, не е редно в здравната каса да се трансферират средства от държавния бюджет. „Не може всяка година НЗОК да застава пред правителството и да казва „Платете ни сметките“. Има разписани бюджети.
Горанов апелира към ръководството на НЗОК да не се държат като наблюдатели на процесите, а да предприемат необходимите мерки, които да вкарат системата в нормално русло…

Премиерът Бойко Борисов: Българинът все е недоволен



Народът, като го питаш, все нещо не му харесва. Направихме магистрали, пак не им харесва, коментира Борисов,по време на форум на тема „Здравна реформа: Бизнес диагноза“, организиран от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).
Така било и в здравеопазването. И даде пример: Говорих с позната, която получава 40 000 лева от здравната каса за едно лекарство за месец. Сиреч, човек, ако не е милионер, не може да си го купи. Държавата го плаща. 40 000 ти дават на месец и ти си недоволна от здравеопазването! Чак ме подразни. Купихме апаратура - такава, каквато няма и на средно европейско ниво. И пак недоволни!" Борисов бе категоричен, че трябва кардинална реформа.

Министърът на финансите Владислав Горанов: Това, което се случва в здравеопазването е състояние на свободно падане



и това ще се прояви в следващите месеци, ако не се вземат някакви мерки, посочи той, по
време на бизнес форум за здравната реформа, организиран от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Има реален риск здравната система в края на годината да изпита доста сериозни затруднения от текущото й финансово състояние, затова искам още отсега да алармирам. Приходите по консолидирания бюджет нараствали, колкото и разходите за здраве и няма държава, която да издържи на този фискален натиск, каза той.
Министър Горанов подчерта, че през последните години, от 2009 г. насам, публичните финанси в частта здравеопазване нарастват с изключително бърз темп, спрямо общото икономическо развитие на държавата и номиналното нарастване на БВП. Той припомни, че „2009 г. е приключила с 2,600 млрд. лв. разходи за здравеопазване, а 2014 г. - с близо 4 млрд. лева. Финансовият министър съобщи, че от 2006 до 2014 година разходите за здраве са скочили с около 30-40%.
Анализът показва, че това нарастване на разходите за здраве ще постави сериозен въпрос за натиск на здравеопазването върху другите сектори, които финансира правителството и ще бъде предизвикателство за решенията, които много бързо трябва да бъдат взети.
Според него има риск в края на годината системата да изпадне в сериозно затруднение, заради бързия темп на покачване на разходите. Очертава се през 2015 година дефицит от около 200 милиона лева в бюджета на НЗОК.
По думите му основния проблем на системата са неефективните разходи - изключително неефективната система на здравеопазването, но не признаването на това обстоятелство води до ескалиране на проблемите и до твърде високата цена, която българското общество плаща за относително същото качество. Той посочи за пример, че общо разходите за здравеопазване през 1998 г. са били 810 млн. лв., а сега са 4 млрд. лв., но осезаемо не е подобрен достъпът и качеството на услугата. Най-много пари от здравната каса отиват за болнична помощ и лекарства.


Министърът на здравеопазването д-р Петър Москов: България е на първо място по лоша здравно-демографска среда



България е на първо място по ниска продължителност на живота и висока смъртност в ЕС. Общата смъртност в България нараства от 9.1 на 1000 през 1970 година на 14.4 на 1000 през
2013 година.
По данни на Recent demographic developments in Europe (база данни на Евростат) по показателя „обща смъртност", България се нарежда на последно място из между всички страни на Европейския съюз (средно за ЕС през 2012 г. тя е била 9,7 на 1000 население).
Все още не можем да намалим детската смъртност до показателя, постигнат в страните от ЕС през 1995 г, обясни той. В момента показателят детска смъртност в България е 2 пъти по-висок от средноевропейския показател и 3 пъти по-висок от показателя в страни като Норвегия, Австрия, Чехия, Холандия и др.
През 2013 г. средната продължителност на живота в България достига средно-европейските показатели за 1980 г. Разликата в продължителността на живота между българския и средноевропейския гражданин нараства 2 пъти - от 3 на 6 години. Показателят на преждевременната смъртност (относителен дял на умрелите лица под 65-годишна възраст от общия брой на умиранията) запазва нивото си от около 22-23% т.е. почти всяко четвърто умиране в страната е на лице, ненавършило 65 години. При мъжете преждевременната смъртност е 2 пъти по-висока (29.8% при 14.2% за жените), посочи здравният министър.
У нас, оказва се, че има прекалено много болнични легла, които не се използват. За цялата страна малко над 70% от леглата са заети. Същевременно има 103 болници с над 130 легла, които изписват по пет пациенти на ден.
“Знам също, че лечението на пъпка може да бъде предмет на планов прием. Ако се лекува в амбулаторията за 30 лева, а в болницата за 500 – очевидно, че едното от двете е погрешно. Хайде да видим кое. Това е договорът, който правителството предлага и на съсловието и на обществото. Реално да видим къде отиват парите”, съобщи министър Москов.
От презенатцията му стана ясно, че между 1995 и 2012 г. общите разходи за здравеопазване са се увеличили от 5,2 на 8 % от БВП, като средствата за здравеопазване на глава от населението са се увеличили от 82 на 566 щ. дол. (6,9 пъти). Според данни от Националните здравни сметки през 2012 г. в България са били изразходвани за здравеопазване около 6,3 милиарда лв.
Съставът на разходите за здравеопазване се е променил: През 2012 г., публичният дял от общите разходи за здравеопазване представлява 51,4 % (основно за сметка на НЗОК), в сравнение с почти 74 % през 1995 г. Частните разходи за здраве са се увеличили от 26 % през 1995 до 48,6 % през 2012 г. т. е. от 2000 до 2014 г. пациентите дават 4 пъти повече средства от джоба си. И ако през 2000 година като пациенти сме плащали средно по 50 лева, то сега харчим над 200 за здраве.
Населението намалява с относително постоянен темп – с около 0,60% годишно. През 2013 г. 13.1% от домакинствата у нас са с доходи под официалния праг на бедност, а почти 20 % от тях са изразходвали 10 % или повече от общите си разходи за здравеопазване. (По данни на СБ - това е доста по-високо от средните числа за ЕС-15 от 5,8 процента и дори по-високо от страни като Виетнам и Бангладеш, където 15 % от домакинствата изразходват средства над този праг).. Когато плащанията за медицински грижи се извадят от разходите, засегнатите се увеличават до 17,3 %. Т.е. 4,2 % от домакинствата, които преди това не са падали под прага на бедността, падат под този праг заради разходи за здравеопазване.
През 2013 г. разходите на НЗОК достигат номинално сумата на здравноосигурителните вноски, а през 2014 г. вече са повече от приходите, сочи още статистиката. Най-голям дял от разходите на НЗОК и тези, които имат най-голяма тежест в общия ръст, са средствата за болнична помощ и лекарствени продукти. Към 2014 едва 18% от публичните средства са изплатени за извънболнична и дентална помощ и медико диагностични дейности, като този дял постоянно намалява (от 23% през 2009 до 18% през 2014).
"Стремим се към ефективност, не към икономии и спестяване. Финансиране, обвързано с качеството, а не с количеството", увери той.




Министърът на здравеопазването д-р Петър Москов: 2013 г. е точката на счупване на здравноосигурителния модел у нас



Това е годината, в която разходите на НЗОК са станали повече от приходите. Разходите
непрекъснато нарастват заради неефективния начин, по който се използват финансовите средства, обясни той. Най-много се увеличават средствата за болнична помощ и лекарства, а статистиката сочи, че през 2014 г. само 18% от парите за здравеопазване са отишли за други дейности, посочи д-р Москов. Като най-големи проблеми в болничната помощ здравният министър посочи прекалено големия брой на болнични легла, както и задълженията, които се трупат. Той подчерта, че здравната реформа цели пациентът да бъде поставен в центъра на здравната система и да получава комплексно лечение.
По думите му хоспитализациите са скочили с 66%, за периода 2000 – 2010 г., а парите, отделяни от НЗОК за болнична помощ, са 55% от общия бюджет на касата.
Наблюдава се тенденция за откриването на много нови болници. През миналата година има отворени повече частни болници, отколкото казина. В страната ни има повече болници и легла от повечето страни в ЕС, заяви той. Общият брой болници е 338 – 350 или 4.6 болници на 100 000 души, спрямо 2.7 средно в ЕС, а страната ни е начело по брой на хоспитализациите в ЕС. В същото време многопрофилните болници са едва 51% от всички. Според СЗО, болница с по-малко от 130 легла не е ефективна от икономическа гледна точка и не е добра за пациентите. Трите най-натоварени болници изписват по над 95 изписвания на ден. Една на всеки три болници изписва средно 5 пациента на ден. Това означава, че повечето от болниците в момента са с бутикова стойност. През 2013 година 1 от 4 българи е бил приет в болница, допълни д-р Москов и съобщи, че сектор– болнична помощ ще се преструктурира на база потребностите на пациента. Ще има ново остойностяване на клиничните пътеки, при което ще се направи рязко разграничаване на разходите – стопанските, за възнаграждения и стойността на лечението. Ще се въведе Национална здравна карта със задължителен характер и НЗОК ще избира с кого да сключва рамков договор. Също така ще се заплаща за резултат от лечението. Министърът заяви, че ще се въведе рейтингова система за болниците. Лечебните заведения ще могат да се организират в мрежи, за да осигурят комплексно лечение на пациентите. Може да се групират болници с всякаква форма на собственост. Д-р Москов даде пример с Белгия, където „с декрет“ са решили, че болници с под 150 легла няма да получават публичен ресурс.
Освен това около 20% от дейностите могат да се изнесат от болничната в доболничната помощ т.е. да се извършват в амбулаторни условия.

МЗ обмисля с до 10% акциз да се облагат вредните за здравето храни



МЗ в много кратък срок ще лансира публично законовите промени, които предвиждат
вредните за здравето храни да се облагат с допълнителен данък. Амбицията на МЗ е да се приеме Закон за вредните храни.
Предварителните изчисления говорят за около 150 млн. лв. допълнителни постъпления в бюджета за здраве на година от акцизите върху вредните "джънк фуудс" (храни боклук), които не са от първа необходимост, които съдържат над нормите сол, захар, трансмастни киселини или кофеин. Това са основно чипс, снакс, вафли, някои безалкохолни и др.
Предвижда се храните, които ни разболяват, да имат етикети "Вредно за здравето." Когато децата видят специалният знак върху опаковките, ще знаят, че тези лакомства оказват негативно въздействие върху човешкото здраве и от малки ще се научат да внимават какво консумират и в какви количества. По този начин у тях от рано ще бъдат формирани навици за здравословно хранене.
По думите на здравният министър д-р Петър Москов тези пари могат да бъдат насочени, както към превенция, профилактика, реално лечение на последствията от консумацията на тези храни, така и за финансирането на различни кампании, популяризиращи здравословното хранене и здравословния начин на живот, активния спорт и личната хигиена.

Министърът на здравеопазването д-р Петър Москов: Най късно до март 2016 г. електронната рецепта ще влезе в действие



Това е и срокът за въвеждане на електронните здравни карти и електронните направления,
съобщи здравният министър д-р Петър Москов.
Готови са и проектите за различните модули на интегрираната информационна система, след което предстои обявяването на обществените поръчки.
Той съобщи още, че цените на отис медикаментите (лекарствата без рецепта) няма да бъдат освободени. През есента отново ще бъде удължен срокът на забраната за увеличение на тези цени.
„Това не може да стане, защото за няколкото месеца, през които изискването за таван на цените не действаше поради пропуск на предния екип в МЗ , цената на комбинирано прахче за грип стана 10 лв.", поясни той.