Translate

вторник, 17 ноември 2015 г.

66% от мъжете предпочитат Philips като марка електрически самобръсначки



За българските мъже бръсненето не е емоционално действие, а по скоро скучна,
безинтересна ежедневна необходимост. Това показват резултатите от национално представително проучване за нагласите на мъжете в България спрямо бръсненето, проведено от агенция TNS по поръчка на Philips България сред 604 мъже на възраст от 15 до 45 години, живеещи в големите областни градове. 
Навикът, съгласно проучването, е основен фактор, който влияе на метода на бръснене.
Българският мъж описва идеалното бръснене като бързо, прецизно и без риск от порязване и наранявания по лицето. Отстраняването на нежеланото окосмяване трябва да отнема между 3 и 5 минути; кожата да остава перфектно гладка, мека и ненаранена. За да постигнат този резултат, повечето българи използват крем или пяна, а 2/3 от анкетираните употребяват автършейв.
64% от запитаните предпочитат електрическата самобръсначка заради значително
по-малкото време за бръснене, 51% залагат на този метод, защото могат да използват самобръсначката във всякакви условия, 44% от анкетирането изтъкват липсата на наранявания като водещ фактор, 35% избират електрическата самобръсначка заради по-голямата прецизност на уреда, а 26% не биха заложили изобщо на обикновената.
66% от участниците в проучването посочват Philips като предпочитана марка електрически самобръсначки.
Според българите идеалната самобръсначка притежава висококачествени ножчета, компактна и удобна е, отличава се с лекота, издръжливост на батерията, както и с краткото време за бръснене.
Интересно е, че 62% от анкетираните са си купили уреда сами, а 38% са го получили като подарък. Като основни условия за покупката на електрическа самобръсначка българите изтъкват високото качество - 74% и цената - 57%.
Националното представително проучване сочи още, че 78% от мъжете, които използват електрическа самобръсначка се бръснат в офиса, а 67 на 100 от тях по време на пътувания.  Друг интересен факт е, че 58% от българите предпочитат интернет като източник на информация .
 


неделя, 15 ноември 2015 г.

18 ноември - Световен ден на ХОББ


Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) убива годишно повече хора, отколкото
ракът на гърдата и ракът на белия дроб взети заедно. Очаква се до 2020 г.заболяването да е на трето място сред най-честите причини за смърт (след сърдечните заболявания и инсулта).
То засяга при хора над 45 год. възраст, както белите дробове, така и целия организъм и често води до преждевременна смърт. Сред основните причини за появата на ХОББ са тютюнопушенето и/или интензивното и продължително вдишване на прахови и химически замърсители.Заболяването често остава неразпозната и хората приемат първоначалните симптоми – например т.нар. “пушаческа кашлица”, за нормални.
ХОББ обаче е предотвратимо, лечимо заболяване, при което ранната диагноза и съвременното лечение са от съществено значение за положителния ход на заболяването.
При навременна диагноза, лечението на пациентите с ХОББ значително намалява задуха, усложненията и необходимостта от болничен престой, като същевременно повишава качеството на живот.
По данни на НЗОК хоспитализациите свързани с остра екзацербация вследствие на ХОББ са намалели от 1 на 3 случая през 2008 г., на 1 на 5 случая през 2015 г. Това се дължи на подобрения достъп до медицински специалисти-пулмолози и до иновативни лекарствени терапии. Очаква се НЗОК да спести около 10 млн. лв. за 2015 г., вследствие намаляване на разходите за лечение на здравноосигурено лице с ХОББ с 20%, в сравнение с 2011 г.
На 18 ноември от 11:00 часа в фоайето на сградата на Народното събрание ще бъде отбелязан Световният ден на ХОББ.
Събитието е част от кампанията на Европейскaта ХОББ Коалиция, призоваваща за действие през 2015 г. за по-добро информиране и предоставяне на решения на представители в Европейската комисия и Европейския парламент. Тържественото откриване ще бъде направено от д-р Даниела Дариткова, председател на ПЗК ; доц. Диана Петкова, председател на БДББ и г-жа Диана Хаджиангелова, председател на АББА.


Модният бранд SERGIO BARONE официално стъпи и у нас



Световната марка присъства в 30 страни по света, а сега вече и в България със свой представителен магазин в PARADISE CENTER.
SERGIO BARONE е популярен, както със спортно-елегантните си колекции, така и със силната си лайфстайл линия, вдъхновена от италианския стил и елегантност. Облеклата се произвеждат, в собствена производствена база, която е с над 40 годишен опит и традиции, от висококачествените и маркови платове. Линията показва иновативен дизайн и високо качествени материи, които комбинират технически детайл, комфорт и елегантност, залага на съчетания от изчистени неутрални цветове като тъмно синьо, бордо, кафяво, червено, черно и сиво, в балансирана комбинация с пастелни цветове и ярки мотиви. Дизайнерите основно
залагат на класическия италиански стил. Елегантните костюми, удобните и стилни сака, елеци, актуалните якета и палта, разнообразните пуловери и жилетки, в съчетание със стилни шалове и аксесоари, ще са истински хит при господата през този сезон.
Заводът производител - YELKENCI GROUP на мъжка конфекция с уникален дизайн е един от най-големите и модерни в Европа. Той съчетава в себе си традиционните методи с най-новите и иновативни технологии, които го правят предпочитан партньор на много световни брандове като MARKS&SPENCER, RIVER ISLAND, ASOS, PeterWERTH, Cerruti 1881, Loro Piano, Zegna, LE CHATEAU, PRINCE OLIVER, VITALE BARBERIS CANONICO, Marzotto, HARRIS TWEED, АLLSAINTS, JEREM, SANDRO Paris, BECON Berlin, CAG и много други.
Брандът е за всеки, който не прави компромис с личния си стил и иска да изглежда перфектно, независимо дали работи в офиса или се забавлява в свободното си време.
Именно затова в магазина в PARADISE CENTER освен готовите облекла, всеки вече сам може да си създаде своя костюм, сако, панталон, а съвсем скоро и риза. Господата могат да изберат и подчертаят своя индивидуален стил, чрез уникална и иновативна услуга която се предлага в бутика ’’MADE TO MEASURE” за първи път в мъжката мода!
В специално обособената ВИП зона в бутика на SERGIO BARONE, ще изберат пробвайки най-удобните за тях сако, панталон или елек /без да им вземат мерки!/ и до 21 дни техния костюм ще е готов. Клиентът избира абсолютно всичко по свой индивидуален избор, от кройката до плата и копчетата даже и нашивките!
Високопоставени и известни личности от сферата на бизнеса, политиката, културата и шоубизнеса присъстваха на отварянето на магазина. Сред тях бе Емрах Сазак, главен търговски съветник в посолството на република Турция в България, който изрази радостта си от факта, че един от най-големите заводи и с най-модерната производствена база в Турция за мъжко облекло, стартира дейността си на Балканите и Източна Европа именно с този магазин в България.
А сред първите посетители в новия моден център се откроиха ТВ водещата Зейнеб Манджурова заедно с приятеля си Стоян Балевски, актрисата от сериала „Връзки“ Илиана Лазарова, ТВ водеща Ива Атанасова, ТВ и музикален продуцент Денис Касъмов, дизайнерката и носителка на приза „Златна игла“ Христина Ангелова, собственика на Парадайс Център Давид Михайлович, модният експерт-стилист Фани Албайрак и модните редактори на всички известни списания в България.


В България има условия за въвеждане на телемедицинска кардиорехабилитация

Доброто сътрудничество между българското и полското кардиологично дружество и
актуалността на темата, в резултат на увеличената сърдечносъдова смъртност, провокира полски лекари да инициират у нас кръгла маса на тема - „Кардиологична хибридна телерехабилитация – международна практика и развитие“.
Стана ясно, че началото на българската кардиология като методика, структура и клинично приложение датира от края на 50-те години. А кардиорехабилитацията води началото си от1958 г. Този мултидисциплинарен подход цели, както по-бързото възстановяване на болния (постигане на трайни, оптимални резултати), връщането на работа и повишаване качеството му на живот, така също и намаляване на публичните разходи за лечение.
Статистиката за страната показва, че от ССЗ боледуват около 53-55% от мъжете и 50% от жените, в периода 2011/2013 г. Средногодишно се хоспитализират около 300 хил. души поради заболявания на ССС и кръвообращението и се извършват близо 1650 торактомии със и без екстракорпорално кръвообращение. Но само 7% от всички тях преминават през кардиорехабилитационни процедури, чиято цел е да се активира опорно-двигателния апарат.
Тази констатация потвърждава казаното още през 1985 г., че не бива да се допуска в практиката изоставане на рехабилитацията, защото това крие рискове за здравето и живота на болния и намалява ефективността на лечебния резултат постигнат с големи финансови разходи.
Председателят на Съюза на българските медицински специалисти проф. Асен Гудев подчерта, че у нас са налице необходимите условия и предпоставки за въвеждането на телемедицинските постижения в кардиологичната рехабилитация, а ползването на опита полските кардиолози като модел
ще ни предпази от евентуални грешки. Може би ще са необходими определени законодателни промени, прогнозира той.
Проф. Малгожата Курпеса, председател на полската секцията по телемедицина, заяви, че Полша прилага Балтийската декларация приета през 2014 г. в Сопот, която се отнася за телемедицинските процедури, които с приемат като специализирани за определена група пациенти със ССЗ, и че българските и колеги може да разчитат на тяхната помощ и опити при разработването на българския модел.
В Полша всеки сърдечно опериран абсолютно задължително подлежи на кардиологична рехабилитация, което е изрично записано в неговата епикриза. Ако кардиологът не насочи пациента към съответния център за рехабилитация или ако не предпише такава то той подлежи на санкции.
Телерехабилитацията дава възможност да се прилага и контролира цялостната рехабилитация от разстояние – дистанционно, независимо в коя точка на света се намира пациентът.
Според д-р Доминика Анна Шалевска, председател на Секцията по кардиологична телерехабилитация на Полското кардиологично дружество, именно хибридната форма на телерехабилитация, която е съвкупност от стационарна (амбулаторна) и такава в извън болнични условия (у дома), води до подобряване на състоянието на пациента, до намаляване на инфарктите, смъртните случаи и хоспитализациите като цяло. Това се отнася за пациенти след остри коронарни интервенции, претърпели кардиохирургични операции, перкутанни терапевтични процедури, както и за пациенти с имплантирани терапевтични устройства със сърдечна недостатъчност, особено пациенти в напреднала възраст.
Този групов процес е осъществяван от мултидисциплинарен екип включващ ЕКГ
специалисти, физиотерапевти, психолози, мед. сестри и др., чиято основна цел е подобряване качеството на живот на пациента.
Телерехабилитацията в Полша се прилага като етап в лечението в специализирани центрове. Най-популярни и достъпни са велоергометъра, ходене на бягаща пътека, скандинавското ходене и т. н. При телерехабилитацията посредством комуникационна система се поддържа постоянен вербален контакт между лекар и пациент. Тя е допълнителна алтернатива към прилаганите класически методи на рехабилитация. Провежда се 4 седмици и се поема от полския социално осигурителен институт и здравния им фонд.Стойността на един ден хибридна рехабилитация е 70 злоти (35 лв). При 93% от пациентите рехабилитирани по този начин резултатите са изключително добри и те се връщат на работа т.е. отказват се от инвалидната си пенсия.
Голяма част от телемедицинските услуги в Централна и Източна Европа се извършват в рамките на пилотни изследвания и научни проекти.
Според финансисти източниците трябва да включват и изследователски грантове, бюджет за иновации, регионални фондове и т.н. Но при реалното им остойностяването трябва да се вземе под внимание остойностяването на процедурата според клиничната ефективност и подобряването на клиничната ефективност.
Според Лукаш Колтовски от МУ-Варшава хибридната форма на телерехабилитация е икономически целесъобразна, тъй като тя не само подобрява ефективността на диагностика и лечение, но и спестява финансови средства.
По време на кръглата маса полските лекари съобщиха, че от началото на следващата година те ще предлагат две индивидуални услуги – кардиологични и гериатрични консултации с използване на телемедицинско оборудване. При първата видео конференцията ще се предлага посевместно. Втората ще обхване селските райони. Там тези джипита, които дават високоспециализирани кардиологични услуги ще получават и допълнително заплащане. И двете услуги са по 6 точки, което приблизително е 30 лева.
В края на срещата стана ясно, че от страна Съюза на българските медицински специалисти и БЧК ще бъде подготвен и внесен документ в МЗ, в който се обосновава необходимостта от въвеждането на телемедицинските услуги у нас.


Джихадисти на България не са нужни - тя сама се убива!



Бездуховността, толерантността на думи и алчността погубват българите




У нас консуматорите живеят с чувството, че обществото им е длъжно винаги и всячески.Липсата на ценности, стремежът на всяка цена да са навсякъде е водещ фактор и смисъл в живота им. В годините преливат и гравитират, но винаги и само към тези от които имат полза, без да им пука, че преди примерно са ги одумвали най-меко казано. Те са готови да ги целуват, прегръщат, обгрижват и защитават, защото от тях зависи безплатното им питие и ястие днес, но не дай си боже да „паднат” мигом ще бъдат отсвирени и забравени...
Има и други най-вече от мъжки пол, по външни белези, които просто изпълзяват да похапнат и пийнат и си отиват, без да влизат в по-близки контакти с някого. За тях е все едно, че искреността и доверието е заменено с лицемерничене, важно е корема, джобовете и чантите им да са пълни, важно е да не изтърват келепира...
Гледах картина - едно бяло дърво сред мрак и не знам защо се сетих първо за Луна от Вип Брадър, който уж „интелектуалните” не гледаха, но знаеха всичко с най-малки подробности.
За пореден път професията бе обезличена, а „Звездите„ се вадеха и се лъскаха или цапаха, според начина им на употреба.
Няма бял и добър, нито само черен и лош човек и това го знае всяко дете, както се казва. Всеки носи светла и тъмна същност и коя ще надделее, в много случаи зависи много от обстоятелствата, от самия човек и от отношението на другите към него, защото и мравката хапе, когато я настъпят...
Живият живот е най-големия Вип/Биг Брадър, в който човек, ако загуби себе си в псевдореалността, в която вече живеем, става наистина страшно.
Ежедневието ни среща с хора, които говорят за други хора, а после ги виждаш как се прегръщат и усмихват като първи приятели, среща ни още и с такива, които си вършат нещата, вървят по своя път и рядко допускат да бъдат въвлечени в конфликти и интриги. Сблъсква ни с други, които преливат от една в друга партия, които сменят убежденията си, като носни кърпички, според таз, която е на власт. Сблъскани ни също така и с такива, които винаги помагат безвъзмездно, човеколюбиви, широко скроени и с огромни сърца. Събира ни още и с хора, които се капсулират, затварят в себе си и дома си и за които се чудим, как и защо са отнели живота си сами и с хиляди още други и други. Многообразието от характери, съдби е уникално, но сякаш във всеки българин генно е заложено клюкарството, подливането на вода, подлагането на крак, мачкането на по-слабия. До каква степен ще се окажеш във властта им зависи дали ще се подадеш на ”искрените и загрижените”, които после те цакат, дали няма да си искрен с когото не трябва, дали няма търпейки, търпейки да избухнеш и да пометеш всичко по пътя си като лавина. Ползвам този  тестер (все пак съм завършила и социология), лакмус за проверка на някои от околните...
Ако „изпуснеш” нещо веднага се „донася”, на когото трябва, за да се извлекат дивиденти и осребри неискреността и подлизурщината твоя. Слагат се и квалификации, без да се замислят и на йота, че във времето може да им се върне като бумеранг точно това, което са осмели или оплюли. Собствените си отвратителни и уродливи постъпки обличат в приемливи форми и никога не се измъчват, от това, което вършат или говорят, защото съвестта, моралът им са лоботомирани отдавна. Както се казва те виждат сламката в окото на другия, но гредата в собственото си не забелязват.
Ето защо днес приятелството е бутиково, на цена - розата на Малкия Принц...
В болшинството хора обаче страхът да говорят това, което мислят и чувстват, да отстояват позициите се е налице, за да не загубят манджата. А често тя се получава не от имащите нужда от нея хора, а от тези, на които просто не им се занимава с готвене. Често псевдо и инвалиди, без трудов стаж, нито ден дори, взема пенсии над 400 лв. - доста повече от хора, с трудов стаж често над 40 години. Често, на този който си търси и отстоява права, му се разказва играта и му се увеличават винаги сметките, които оспорва. Но пирамидата не само на здравеопазването, а и на целия ни живот у нас е обърната обратно...
Но да се върнем към Луна, която като лешояди я нападнаха/нападаха всички до един не само с въпроси от рода на: ти за коя се мислиш, коя си ти, каква си ти... При което ми идваше да хвърля нещо по телевизора изричайки -  вие пък кои сте и защо си мислите, че сте нещо повече от нея?
Тя показа, че е различна и именно с това извади на показ тяхната прикривана същност. 
Как така някой ще бъде различен, от къде на къде няма да е като/с тях в общото котило? 
Не е странно, че нападат по закона на джунглата тогава, когато чувстват някаква сила у себе подобните. Но макар сама, беззащитна Луна доказа, че човек може да е над стадото, но на каква цена? И независимо, че бе обявена за луда от съквартирантите (игра или истина само тя си знае) доказа също и това, че у нас прямите, директни хора са бели врани набутани в кьоша, докато селенията, парвенющината се вихри навсякъде около нас безнаказано. Е, луната може и да е само една, но за всички трябва да има място под слънцето, нали така?.
Преди да влязат във формата уважавах дует „Ритон”, по простата причина, че нищо не се чу за тях в годините досега. Пазеният им имидж обаче се срина, като пясъчна кула, благодарение на това, че не можаха да надскочат егото си, че някой може и да е по-успял от тях. Едва ли някои се хвана на думите им, повтаряни като мантра, че са намери много приятели в къщата, с които се обичат и ще се виждат и в бъдеще...
Не познавам Кичка, за нея се писаха какви ли не неща, но ме изуми това, че когато тя си отстояваше нещата, позициите беше заклеймявана винаги като отрицателно, зло. Наистина човек, дори и да е изкаран извън кожата си не бива да "изпуска" тайни, да злоупотребява с довереното, да не спекулира с направеното добро, защото олеква неимоверно много и пада на нивото на  клюкар и интригант .
Но между впрочем и „обраната” във всяко едно отношение Кристина Димитрова също си навлече всеобщата”любов” на съквартирантите си, които така и не можаха да и простят, че е различна и че не взема точно страна, която те искат.
Форматът за пореден път показа/доказа, че няма у нас звезди, независимо от етикета, който носят, че битието (храната) е основно и определящо, че дребнавостта, егоизмът, гневът старателно прикриваното лъсват винаги най-неочаквано. Показа и друго нещо много по-страшно, че хамалския език, хъшлашкото поведение, но прикрити зад усмивка, грубото, безпардонно отношение към жената, пред погледа на собственото ти дете, малтретирането с думи и отношение на различните от стадната маса, покровителстването на незнанието и древната професия, при „добрите деца” е това, което се натрапва и акламира като добър модел на поведение и живот...
На Луна, Кичка и Кристина не им трябват джихадисти - съквартирантите им бяха напълно достатъчни. Защото не физическата смърт е страшна, тя идва само веднъж в живота ни...
Та думата ми е именно за различните. Много пъти са ме питали, ти като си оперирана от сърце на 8 годишна възраст и парализирана след операцията на третия ден, защо си учила, защо не си си извадила ТЕЛК решение още тогава. Но никой не ме попита нещо друго например как съм се чувствала.
Признавам имаше период, в който се срамувах, че не съм като другите, за което сега съжалявам, по ред причини. Най-важното обаче, което проумях е това, че трябва да съм щастлива и благодарна, за това, че съм такава, каквато съм – с оперирано, но не атрофирано сърце, с куц крак, но не и куцаща в главата... Горда съм с това, че съм различна, че съм учила, работила, а не съм се наредила от дете на държавната хранилка, за подаяние от държавата. Горда съм от това, което съм постигнала сама. Горда съм, че не мога да кажа в очите на някой виж на какво си заприличал да не си болен; имаш дете и какво от това, като е болно; говориш високо (без да се замислят каква е причината за това) и т. н.
Е, и аз понякога изпускам юздите, яхвам метлата и езикът ми се движи по-бързо от мисълта, но няма как  – човек съм и нищо човешко не ми е чуждо! Не изповядвам максимата, че трябва всички да се обичат и да са си приятели, ако имат някакви общи допирателни. За мен обаче силата на човек е в това, ако е сгрешил да може да поиска прошка, да надскочи себе си и в общественото пространство да се поздравява дори с врага си. Човек трябва да има хигиена. Погрешно считат някои, че тя е единствено външна, защото хигиена най-вече е вътрешна проява на поведение, ако щете дори и на поява, където и да... А наред с нея човек трябва да е свободен. Това е себе усещане, което човек го има или няма, независимо от времето, в което живее. И преди и сега съм ходила и ходя на църква, ако имам необходимост. В „ония времена” съм ходила и на Рупите и къде ли не, говорила съм и говоря и днес, това което мисля и чувствам и нищо не ми се е случило тогава – за сега не мога нищо да кажа...
Винаги съм била себе си. Не лъжа, защото за това се иска яко помнене, защото иначе се оплита човек в собствените си калчища. В живота гръб превивам, от две години вече само и единствено, пред пощенската си кутия, която е поставена незнайно защо почти на пода. Скачам винаги в защита на по-слабите от мен - в трамвая, на улицата, където и да е. И въпреки, че често си казвам, че няма нищо, което може вече да ме учуди, все има нещо, което ме хвърля в омерзение и тотален потрес..
Снощи си говорехме с приятели „за нещата от живота” и споделих случка от ранното ми детство, която преди месеци пък изясних с моята майка.
Тогава живеехме в Сливен(баща ми светла му памет бе военен) и съм била 6 годишна, когато бременната ми майка ме праща да купя - топли банички.
В баничарницата на въпроса ми се отговаря положително. Захапвам една от баничките и установявам, че не само е студена, а и стара. Искам да ги върна, при което не ми обръщат никакво внимание. Излизам на улицата, намирам един милиционер, разказвам му всичко чистосърдечно и хваната за ръката му влизам отново в баничарницата, където ми връщат парите. Естествено, че майка ми ми се накара, че не съм изпълнила поръчката, след което загубих желание да се обяснявам и да разкажа преживяното.
Заключението бе, след разказаното от мен, че никой, никога не може да избяга от своята същност. Другото около което, след спорове, се обединихме (извинявам се за клишето) бе, че това, което погубва българите днес е консуматорското общество, толерантността на думи само и алчността по върховете.
Без ирония казвам на България не са и нужни външни терористи, защото тя сама се
унищожава вътрешно. С разделението на цигани и българи. С противопоставянето на лекари и пациенти. С непосилните битови сметки. С геноцида над майките, бащите ни и инвалидите, които получават мизерни, жълти стотинки. С ликвидираната икономика, и производство. С унищоженото истинско селско стопанство. С туризма, затворен в бетонна клоака и помпозно, кичозни хотели. С младото чалга поколение, растящо без всякакви ценности и готово да убива само, защото някой външно просто не му харесва или се е противопоставил, със застаряващото, консуматорско общество и несменяемите над 30 години вече старци по властимащите места, с осакатеното образование, с опростачването на нацията... с безработицата, отчаянието, бедността и мизерията, в която живеят по-голямата част от българите...може с още много да се продължи, но и това е достатъчно...
Поклон пред невинните жертви в Париж, сред които има и българин!

Снимки: bgdnes.bg, biblio.detstvoto.net, webcafe.bg, viaranews.com