Закриване или преструктуриране на болниците след 1 април 2016 г.

Националната здравна карта (НЗК ) е със задължителен характер. Тя не предвижда каквито и да

е икономии, а привеждането на структурата на здравеопазването към реалните потребности. Напротив, дори разходите могат да бъдат увеличени, но системата трябва да се развива спрямо нуждите", обясни Москов. Целта на здравната карта е устойчиво развитие на системата на здравеопазването при ефективно използване на ресурсите. Картата привежда системата на здравеопазване към нуждите на пациентите, отчете Москов

Здравната каса вече няма да е задължена да финансира всички болници, които искат партньорство, както досега.

НЗОК ще филтрира с кой да работи според необходимостта от брой лечебни заведения, болнични легла и кабинети, от които има нужда населението на всеки регион. Лекари смятат, че новите разпоредби могат да доведат до закриване на легла.

Болниците няма да се делят по собственост, а по изпълнение на критериите. "Целта е картата да определи достатъчността от болнични структури и така да даде възможност на Касата да сключва избирателно договори", каза здравният министър д-р Петър Москов. От 1 април НЗОК ще финансира само леглата до определения от националната здравна карта брой. В България в момента има 38 хил. легла за активно лечение.Това прави около 7 на 100 хил. души, докато европейският стандарт е 4 на 100 хил. души. Общо в страната 3 500 легла ще бъдат преобразувани от активни в такива за продължително лечение, поради факта, че населението у нас, както и в Европа застарява и се нуждае от продължително лечение.
За пръв път от 15 г. насам се въвеждат клинични пътеки за продължително лечение след инсулт, инфаркт и хирургична операция.

Най-много излишни легла има в хирургията, ортопедията, урологията, АГ, офталмологията.

В 20 области у нас леглата за активно лечение са в повече от необходимото и едва в 8 няма излишък - Видин, Русе, Варна, Добрич, Шумен, Ямбол, Бургас, Стара Загора. Като процент най-много легла над необходимите има в област Пазарджик.

Болниците, които не получат договори с НЗОК за съответните клинични пътеки, например в областта на хирургията, ще трябва или да закрият тези легла, или да ги преструктурират. Ако обаче лечебното заведение загуби прекалено много пътеки, то може изцяло да спре да работи. Според наредбата на МЗ , по която касата ще трябва да избира кой да финансира, предимство ще имат големи болници със спешни отделения, 24-часов прием и поемащи тежка патология.

Няма да има драстично съкращаване на болнични легла, орязване бюджетите на лечебните заведения и закриване на болници, след като влезе в сила Националната здравна карта, която е съобразена с европейските стандарти, увери заместник- министърът на здравеопазването д-р Адам Персенски. Той подчерта, че изобщо думата закриване на съществува никъде в документа и припомни, че национална здравна карта има отпреди 12 и повече години на хартия, но за пръв път този екип се опитва тя да влезе в сила.
От 1 април ще заработи национален електронен регистър на пациентите, които ще се лекуват по допълнителния пакет, заплащан от НЗОК. Ако болницата обаче не приеме пациента в определения предварително час, а отложи лечението му, тогава тя ще бъде санкционирана от здравната каса.

Снимка:  slivensega.wordpress.com