Translate

четвъртък, 24 ноември 2016 г.

Трима професори направиха любопитен и задълбочен анализ на личността на новоизбрания американски президент и на хитовата му биография "Доналд Тръмп: Искам всичко"



Повод за дискусията бе официална премиера на книгата издадена от "Милениум" още преди изборите отвъд океана.
Какво очаква Щатите, Европа и в частност страната ни в политически и икономически план? Какво доведе до избора на Тръмп? Как ще се промени светът? На тези въпроси, които вълнуват всички ни, отговориха специалните гости на представянето - проф. Божидар Димитров, проф. Любомир Стойков и проф. Иво Христов.
Проф. Божидар Димитров :„Доналд Тръмп: Искам всичко“ е обективна биография, каквито се срещат рядко
Именитият историк и директор на Националния исторически музей проф. Димитров коментира в духа на своята специалност:
„Когато взех в ръце книгата за Доналд Тръмп имах естествени резерви, като всеки историк. Биографиите заемат последно място като достоверност сред историческите извори, защото са писани или от привърженици на човека, за когото разказват, и са захаросани, или пък - от негови противници – и са очернящи. Затова и образът на Нерон е достигнал до нас в най-тъмни краски, обрисуван от негови антагонисти, докато той е един от най-свестните императори и е направил изключително много за Римската империя. Затова бях скептичен. Но след като прочетох в труда на журналиста Майкъл д’Антонио, посветен на Тръмп, открих, че книгата наистина е обективна и базирана на множество факти и анализи и можем да му се доверим напълно.“
Проф. Иво Христов, преподавател по социология на правото: Изборът на Тръмп е земетресение, но и начало на нова велика ера. САЩ и светът ще бъдат театър на бойни действия
„Новоизбраният щатски президент е „необходимият човек на точното място в точното време“, защото САЩ се намират в жестока системна криза и избирането му е индикация за нея. Изкачването на бизнесмена до кормилото на властта се оказа възможно заради каскада от противоречия. Първото от тях е жестокото социално разслоение в обществото, при което 20 % от гражданите на страната зад океана имат доход, който надвишава повече от десет пъти този на останалите 80 %. Друг фактор е войната между световните финансови капитали, които резидират в САЩ. И третата предпоставка е пренапрягането на държавата да изпълнява имперски функции – искат да контролират света, но нямат достатъчен ресурс. Затова империята ще бъде реорганизирана и този неочакван от мнозина избор е израз на това. Тръмп очевидно е човекът, който представя различна от управляващата досега доктрина и това ще се отрази и в Европа. Това пренастройване означава, че Европа ще започне да си плаща масрафа. Ще има предефиниране на статута на НАТО, а оттам и статута на нашата страна.Очаква се корпоративният капитал да вземе превес над финансовия, т.е. бизнесът да не бъде съсредоточен само върху личните си печалби на гърба на потребителите, а да работи и по посока на хората – да инвестира в тях. Капитализъм, който минава през хората, или такъв, който се интересува от човека и води до научно-технически прогрес - това е конфликтът, а залогът е огромен. Театърът на бойните действия ще са САЩ, но битките ще се водят по цял свят. Не е изключен и физически, директен сблъсък.
Очаква се още Тръмп да акцентира върху военния комплекс и да пренареди външнополитическите приоритети на страната. Основният проблем е Китай, ще има промяна по отношение на Иран, Русия и Близкия Изток.
Тръмп се показа като изключително изобретателен, давайки голямата битка в кампанията си в социалните мрежи, които не могат да бъдат контролирани, а не в медиите. И така си осигури една „армия от селяни“. Заради това част от Америка въстана срещу него, а друга - вижда месия в негово лице. САЩ влизат в каскада от социални, расови и икономически конфликти. И с право можем да се питаме дали това е началото на нова велика ера или на края на САЩ! Не е изключено да има посегателство върху живота на президента, импийчмънт, за който вече се заговори, и атаки на всички нива."
Проф. Христов цитира определението за Тръмп, дадено наскоро, в интервю по Си Ен Ен, от
бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър - Голямото предимство на Тръмп е, че той няма багаж. 
-И под това не се има предвид умствен багаж, какъвто той има в излишък, а че няма обвързаности, подчерта той.
Проф. Любомир Стойков, преподава пиар, имиджмейкърство, мода и стил: Президентът е сензация, перфектен имиджмейкър и джентълмен към своите жени
"Тръмп е от онези, които смесват политиката с шоуто и се пласират като рокзвезди. Той е и много интиутивен – например слуша вътрешния си глас при сключване на сделки, и както ни посочва д’Антонио – не бива подведен, например когато се отказва в последния момент от покупка на петролни кладенци, оказали се в последствие празни. Помага му и това, че умее да се поставя на мястото на партньора си при всеки бизнес контакт. Той прави всичко, което учим децата, че не бива да се прави – позволява си да бъде груб и брутален в своите коментари, но и това подпомага неговия бизнес план да стане известен и велик. На глед парадоксално той игнорира медиите в своята кампания, като заяви, че няма да плаща за реклама, но неговите скандални изцепки и коментарите му във Фейсбук и Туитър никога не останаха извън новините. Наричат го палячо, но не смятам, че е такъв. Това е човек, който много добре си прави пиар, използвайки социални каузи. Не веднъж плаща цели страници на вестници, в които изказва политически позиции по наболели социални въпроси, което виждаме и в биографичната книга. Например, когато група младежи убиват и изнасилват жена в Сентръл Парк и цялото общество е настръхнало, Тръмп прави медийна кампания, в която иска връщане на смъртното наказание. Дали прави само популистки непоследователни изказвания? Не, той отстоява позициите си. Още през 1987 г. той заявява, че САЩ трябва да престанат да се ангажират с отбраната на Европа и Азия, скандализирайки много хора, и сега стои зад това. Тръмп има три брака, но това, че сключва брак с жените, с които е, е джентълменско отношение. Макар да води люти предбрачни битки за изгодни за него финансови споразумения. Може да се напарви аналогия межу настоящата му съпруга Мелания Тръмп  и бившата френска първа дама и световен модел Карла Бруни. Мелания са запознава с милиардера на първото парти на което отива, когато стъпва в Ню Йорк, и успява да постигне своята осъзната или може би посъзнателна цел да застане до него. Тя се облича с тоалети на Роксандра Илинчич – световен моделиер от сръбски произход, чиито творения са предпочитани и от настоящата първа дама – Мишел Обама, и от любимката на британците Кейт Мидълтън. Ролята на първата дама е важна, тя има ресурс за полезно действие и това е доказано от много от съпругите на американските президенти, абдикацията е неуместно решение. Той е перфектният имиджмейкър на самия себе си. Дрескодът и прическата са част от този имидж и му помагат да бъде забелязван. Да, неговата тупирана фризура, напръскана с лак до циментиране, която прикрива плешивостта му, е повод за подигравки, но нима му подхожда една сива, строга и не привличаща внимание прическа? Стилът му мога да определя като консервативен шик, който вдъхва доверие. Това, че политиците се държат като шоумени по парадоксален начин и печелят от това, показва, че живеем в съвършено нова епоха. Дори нарцисизмът – като основна черта на Доналд Тръмп бива преосмислен от автора на "Искам Всичко". - отбеляза проф. Стойков. -  Ако според по-стари теории нарцисизмът е бил окачествяван като болестно състояние, днес все по-често се смята от психолозите за здравословен, мотивиращ фактор, който те кара да живееш и да се бориш. А езерото, в което се оглежда Нарцис в древния мит, сега е заменено от окото на камерите.“
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар