Translate

четвъртък, 21 септември 2017 г.

НСОПЛ с предложение за бюджет ПИМП




Изх. №40/14.09.2017 г.                                                                         
ДО:
Г-Н БОЙКО БОРИСОВ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА РБ

КОПИЕ ДО:
                                                                                              Д-Р ДАНИЕЛА
                                                                                              ДАРИТКОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

                                                                                              ДО:
                                                                                              ПРОФ. КОЛАЙ ПЕТРОВ
МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
ДО:
Г-Н ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

ДО:
ПРОФ. Д-Р КАМЕН ПЛОЧЕВ
УПРАВИТЕЛ НА НЗОК

ДО:
Д-Р ВЕНЦИСЛАВ ГРОЗЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЛС
ДО:
МЕДИИТЕ

Уважаеми дами и господа,
            Представяме на вниманието ви предложение за размера на бюджет 2018 за ПИМП.
        I.            БЮДЖЕТ ПИМП
1.      Предлагаме бюджетът за ПИМП за 2018 г. да бъде в размер на 225 млн. лв., което е 7,4 % от ЗОП на НЗОК според Закона за бюджета на НЗОК за 2017 г. или 6.7 % от очаквания бюджет за ЗОП на НЗОК за 2018 г. Предложението е съобразено с препоръките на Световната банка и НЗС за увеличение на средствата за ПИМП до 2020, макар че при този ръст на бюджета за ПИМП е невъзможно да се достигнат препоръчаните 12% до 2020 г.
Бележка: В ЗОП, съобразно официално публикувания ЗБНЗОК 2017 се включват и финансовите средства за заплащане на медикаменти, медицински изделия и др..
2.      През последните три години, въпреки увеличението на бюджета в абсолютни стойности в ПИМП, трендът на нарастване е очевидно недостатъчен като процент от ЗОП на НЗОК.

Бюджет ПИМП- % от ЗОП на НЗОК
2015
6,6
2016
6,4
2017
6,6
2018 (прогнозен)
6,7

  1. Предложеното увеличение на бюджета на ПИМП предлагаме да се разпредели пропорционално, като сме се съобразили с общоприети национални приоритети (детско здравеопазване, ваксинопрофилактика, профилактични прегледи с цел ранно откриване на заболявания и лечение, наблюдение на хронично болни и др.). Запазваме и тенденцията за акцент върху заплащането за т.н. дейности, но с компенсация и в частта капитационно заплащане (което по същество е също заплащане за дейност), особено за пациентите в активна трудова възраст, при които тя не е променяна през последните 9 (девет) години. В резултат на предлаганите промени съотношението дейност /капитация е 56/44 %.
  2. Повишението на капитационното заплащшане за лицата до 18 и над 65 години е минимално и симетрично, като запазва съществуващия модел на повишение.
  3. Увеличени са стойностите на извършваните дейности като приоритетно най-много е повишена стойността на профилактичните прегледи при деца до 1 годишна възраст и ваксинацията, но също и в останалите възрасти. Увеличена е съществено стойността на инцидентното посещение, което касае лица извън листата на ОПЛ. Умерено е завишена стойността на диспансерните и профилактични прегледи при възрастни.
Тези промени са в съответствие с приоритетите, свързани с профилактика, ранно откриване на заболявания, както и контрол на съществуващите хронични болести, залегнали в програмата на правителството в сектор здравеопазване до 2020 г.
  1. Отново предлагаме в ЗБНЗОК за да се разпише, че не се допуска прехвърляне на средства от бюджета за ПИМП в други пера, както и че резервът на НЗОК ще се използва при наличен преразход в ПИМП. Това да важи и за ПИМП, СИМП, лекарства и др.
Ползваме възможността отново да обявим нашата позиция, че потребителската такса трябва да е задължителна за всеки. Ако някоя институция реши, че трябва определени групи да бъдат освободени от нея, то същата да покрие този разход в полза на освободеното от нея лице.
Предлагаме варианти за решение:
1.      При децата до навършване на 18 годишна възраст или приключване на средно образование, потребителската такса да се заплаща като при лицата, които са упражнили правото си на пенсия. Остатъкът от таксата да се осигури от държавния бюджет през МТСП. Припомняме, че и до момента, държавата не осигурява децата с пълния размер на здравноосигурителната вноска.
2.      Освободените по повод налично заболяване, да не заплащат потребителска такса само при прегледите свързани със заболяването, това са част от диспансерно наблюдавани пациенти, а за заболявания извън тях да се фиксира брой прегледи, като в тези случаи таксата се покрива от институцията, създала привилегията. В случаи, извън горепосочените лицето заплаща потребителска такса.
За да преустановим практиката на спекулиране с терминологията и съдържанието, когато се говори за „капитационно и заплащане за дейности“, настояваме да се запознаете със следния кратък материал.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ

Капитационно заплащане

Осигурява:

  • Правото на здравноосигуреното лице с непрекъснати здравноосигурителни права да ползва услугите на избрания ОПЛ, които са дефинирани предварително;
  • Капитацията осигурява задължението на ОПЛ да осигури и извърши при необходимост тези дефинирани дейности.
Това е заплащане за т. нар. непредвидими, нерегулируеми дейности, които включеното в листата на ОПЛ здравноосигурено лице може да ползва при необходимост. Данните от външни източници сочат, че средното потребление е 3.5 – 4 посещения на човек годишно. Това са непредвидимите посещения, осигурявани от капитационната сума. Един човек може да има свръхпотребление, друг по-малко, трети да не ползва цяла година услугата на лекаря. ОПЛ реализира нетен приход, само когато здравноосигуреното лице не ползва или ползва, но без свръхпотребление, осигурените чрез капитационното заплащане услуги, т.е. е в добро здраве. В нашия случай, при капитационно заплащане средно 15 лв. на година за един здравноосигурен, означава, че едно посещение при лекаря изчерпва средствата от капитационното заплащане на лицето за цялата година, ако приемем, под условие, че цената на рутинен преглед е посочената. Размерът на капитационното заплащане бе леко завишен през миналата година (но не и за възрастовата група от 18 до 65 години), при ясно забележима и проследима тенденция за увеличаване на ползваните медицински услуги в ПИМП. Размерът на капитационното плащане е функция на:
  • Пакета услуги;
  • Цените на различните видове консумативи, поддръжка и други, осигуряващи условията на работа;
  • Средният размер на трудовото възнаграждение в системата на здравеопазване;
  • Средното потребление на предоставяната от ПИМП услуга, изчислена като брой посещения на включен в пациентската листа годишно.
Считаме, че изчисленото капитационно заплащане едва ли отговаря на посочените условия, което е аргумент за неговото завишаване.
Заплащане за дейности
Това е заплащане за т. нар. предвидими, прогнозируеми и регулируеми дейности - профилактични прегледи на деца и възрастни, имунизации, грижа за болни с хронични заболявания (диспансеризация). За седемнадесет години тези дейности все още не са достигнали достатъчна „касова” цена, макар че процедурата по изпълнението им бе и ще бъде допълвана (увеличен обем дейност) в интерес на здравето на пациентите.

                                                                                  С уважение!
                                                                     За УС и НС на НСОПЛБ:                                                                                  Доц. д-р Любомир Киров                                                                                                      (Председател на НСОПЛБ)

Няма коментари:

Публикуване на коментар