Translate

понеделник, 20 ноември 2017 г.

Проф. Данаил Петров: Клиничните симптоми на белодробния рак не са специфични


проявяват се сравнително късно и това затруднява диагностиката в ранните стадии, подчерта началник Клиниката по гръдна хирургия, МБАЛББ „Света София“ и продължи:
- Само 6% от тях са без оплаквания и се откриват случайно при рентгенов преглед по друг повод.  Със симптоми, свързани с първичния белодробен тумор са 27% пациенти:  кашлица, кръвохрак (жилки кръв или „ръждиви храчки”, рядко масивно кървене), стридор, задух,възпалителни симптоми от съпътствуващ обструктивен пневмонит, болка и прояви на белодробен абсцес при разпад на тумора.
Особено внимание при хроничните пушачи трябва да се обръща на промяната на характера на кашлицата - суха, дразнеща, продължаваща през целия ден, то тя може да бъде сравнително ранен симптом на централен белодробен тумор. Голяма част от пациентите с белодробен рак се диагностицират в хода на лечението на една постобструктивна пневмония.
Други 27% са с неспецифични симптоми (безапетитие, отслабване на тегло, лесна уморяемост) или паранеопластични синдроми (синдром на Cushing, миастеничния синдром на Eaton-Lambert, барабанни пръсти, хипертрофична остеоартропатия акантозис нигранс, анемия и др.)
Симптоми, указващи наличието на далечни метастази  още в началото, имат 32% от заболелите. Прораствнето на тумора или на метастатичните  регионални лимфни възли се демонстрира с  дисфагия, различни степени на трахеална обструкция, одрезгавяване на гласа (пареза или парализа на гласна връзка), парализа на диафрагмата,  перикарден излив и аритмии, плеврален излив и синдром на горна празна вена с оток на шията и лицето и застойни шийни вени. Нерядко болни с този синдром погрешно се лекуват за „алергия” и „едем на Квинке”?! При апикални тумори с обхващане на съседните структури се наблюдават изтръпвания и парези на горен крайник, синдрома на Horner (птоза, миоза и енофталм) и болки в рамото и ръката. 
Установяването на един симптом или комбинация от симптоми не може да подскаже наличието на белодробен рак.
От страна на ОПЛ има неглежиране или неразпознаване симптоми на болестта, продължително лекуване без ефект и е на лице недостиг на направления за специалист.
Те трябва да бъдат запознати и да се ръководят в практическата си дейност съгласно Клиничното ръководство за поведение при белодробен рак. Едно от основните задължения на ОПЛ е профилактиката, като в контекста на белодробния рак трябва де се акцентира вниманието към рисковите групи (възраст над 60 години, пушачи, работещи с азбест, кадмий, никел и др.
Ракът на белия дроб е най-честото злокачествено заболяване при мъжете и петото по честота при жените.Най-засегната е възрастовата група между 60 и 75 години, с трайна тенденция за повишаване и “подмладяване” на заболеваемостта. При мъжете заболяването е на първо място по честота сред всички онкологични заболявания, а при жените е на 7-мо място. Белодробният рак е най-честата причина за онкологична смъртност сред българското население, близо два пъти повече от следващото по смъртност онкологично заболяване – рака на стомаха.
В глобален мащаб ракът на белия дроб е водеща причина за смъртност, породена от рак. При мъжете това е най-често срещаната причина за смърт, породена от рак, като след това се нареждат ракът на простатата, колоректалният рак, рак на стомаха и рак на черния дроб, а при жените - втората най-често срещана причина за смърт. (През последните 30 години случаите на рак на белия дроб при жените са нараснали с 600%.)
Днес заболяването вече не се свързва само и единствено с тютюнопушенето, а се разглежда като комплексно заболяване или съвкупност от заболявания, които могат да бъдат предизвикани от различни генетични изменения. Около 25% от случаите на белодробен рак се появяват и при хора, които са били непушачи през целия си живот.
Ракът мна белия дроб оже да се диференцира в два основни типа: недребноклетъчен рак на бял дроб (най-често срещан) и дребноклетъчен рак на бял дроб. Недребноклетъчният рак на белия дроб обединява няколко хистологични типа: плоскоклетъчен, едроклетъчен и аденокарцином. Те имат сходни механизми на протичане и съответно сходно лечение. Възможностите за избор на терапия зависят от стадия, в който се намира туморът.
Вероятността човек да развие рак на бял дроб в рамките на живота си е около 1 на 14 при мъжете и 1 на 17 при жените. Най-честите рискови фактори за рак на бял дроб са:
Пушене на цигари или пури; Излагане на вторичен тютюнев дим, радон, азбест, арсен или други канцерогенни агенти; Предишна лъчетерапия на белия дроб; Замърсяване на въздуха; Лична или фамилна анамнеза от белодробен рак.
Диагнозата „белодробен рак” може да бъде само морфологична!  Това налага  максимално бързо и икономически най-ефективно да се достигне до тъканна диагноза.
Най-важната стъпка след морфологичната верификация на белодробния рак е дефинирането на неговия стадий, тъй като той определя последващия лечебен алгоритъм.Стадиите са общо 4, като първите три са разделени на субстадии А и Б.
При настоящата система на финансиране в здравеопазването не съществува пътека за цялостна диагностика и стадиране на белодробния рак. Напр. Морфологичната верификация се постига в рамките на една пътека, а в повечето случаи пациентите се насочват за стадиращи КТ и ПЕТ извън болничната помощ, което води до забавяне в рамките на 1 и повече месеци.
Молекулярното изследване започва с вземане на достатъчно количество тъканна проба от тумора, т.нар. биопсия.
По-добрият вариант е от първата биопсия да остане достатъчно тъканна проба - в противен случай може да се наложи втора биопсия. Туморната тъкан се изследва за наличие на всички съответни биомаркери, които биха могли да предизвикат нарастване на тумора.
Ако не бъдат изследвани всички биомаркери, това може да ограничи възможностите за лечение. Изследванията за определяне наличието на биомаркери, свързани с рак, се извършват в специализирани лаборатории, като лекарят получава резултатите в рамките на 1-2 седмици.
Индивидуализираното лечение дава по-добра прогноза за изхода от заболяването. Не на последно място, то има способността да намали разходите, свързани с терапевтичното лечение; чрез използването на конкретно знание за генетични профили, целящи специфични молекули, се избягва рискът от „проба-грешка“, което обикновено повишава разходите за лечение.
Съществуват убедителни доказателства, че по-добра преживяемост имат болните, лекувани във високоспециализирани звена с голям професионален опит в лечение на белодробния рак. Това важи както за хирургичното, така и за химио-лъчелечението.
Освен това е наложително да се създаде национален регистър на оперативните намеси за белодробен рак, неконкуриращ Националния раков регистър, с данни за честота на следоперативните смъртност, усложнения, експлоративни торакотомии и следоперативен болничен престой (прозрачност на резултатите, възможност за избор от пациента на добрите практики).











Няма коментари:

Публикуване на коментар